Подробна информация
Несебър е един от най-старите градове в България. Историята му започва преди близо 3200 г. Хилядолетната му история е събрана под един покрив в Археологическия музей в Стария град. Създаден е през 1956 г., а първата експозиция е изложена в църквата “Св. Йоан Кръстител”. Новата сграда е една от малкото в България, строени специално за музей. Помещава се в нея от 1994 г. насам.
Почетно място във фоайето заема Дипломата, която удостоверява вписването на Стария град в Списъка на паметниците на световно културно наследство на ЮНЕСКО. Това се случва на 9.12.1983 г. във Флоренция.
В четири зали е изложена експозицията “Несебър през вековете”, която разказва историята на града от антична Месамбрия до съвременен Несебър.
Първата зала е наречена “Месамбрия на траките”. Месамбрия, Месемврия, Мелсамбрия – в различните епохи и на различните езици името му се произнасяло различно. В записки на древногръцкият географ Страбон е упоменато:
„Следва Месамбрия, колония на мегарците, по рано наричана Мелсамбрия, т.е. „град на Мелсас“, понеже основателят й се нарича Мелсас, а пък на тракийски „брия“ означава град”.
За това като първо име на Несебър официално се приема Мелсамбрия. Както личи от текста, гърците са го наричали Месамбрия по подобие на траките. Според по-късни хроники византийци и римляни са го произнасяли Месемврия, въпреки че са знаели името на основателя му Мелсас.
В началото е било малко рибарско селище, което постепенно се разрасва и е център на активно корабоплаване. За тези факти допринасят откритите многобройни каменни котви открити край двете пристанища на античното селище. Други предмети открити от този период са битови принадлежности и съдове с релефни орнаменти. Особено важна е находката на декрет в чест на тракийския династ Садала, който дава информация за отношенията на траките със съседния гръцки полис.
Около 6 в. пр.н.е. Месамбрия става гръцка колония и там се заселват много гърци, които пренасят своята култура. Това помага градът да се разрасне бързо и да стане полис от гръцки тип, където се строят училища, храмове и амфитеатър. Той е в разцвет и все повече ставали връзките с народите от Средиземноморието. Управлението му се извършва от съвет, който се избира от народно събрание. Декретите – техните решения, били издълбавани върху мраморни плочи, които се поставяли в храма на Аполон.
Духовният живот, художествените занаяти и работата на народната власт са илюстрирани в многобройни паметници и декрети, които са сред експонатите на музея. Скулпторите са оставили много сведения за живота на магистратите, както и изображения върху надгробни плочи. В некропола на Месамбрия са открити четири много ценни бронзови съда, които са служили за погребални урни и са изключително редки находки. Някои са изписани със разнообразни рисунки, а други са украсени със сложни релефни фигури. Други скулптори, които предизвикват несъмнен интерес са няколко статуи на гръцки божества, от които част от колосална фигура на Аполон.
Не след дълго градът започва да сече собствени монети от злато, сребро и бронз. Можем да видим такива, чиято лицева част е изсечена със символа на полиса – коринтски шлем с грива, а на обратната се четат първите букви от името му – МЕТА или МЕСА. Освен монети, в съкровищницата на музея има и богата колекция от накити, от които част са изработвани в местни ателиета.
Третата зала се нарича “Месемврия в пределите на Рим, Византия и България”. Без съпротива полуостровът попада под влиянието на римската империя. Това не променя особено търговските връзки, както и икономическото и културното състояние на града. Той продължава да сече монети и в него да се развиват местните занаяти. От този период има добре запазени релефи на Херкулес и тракийския конник, мраморни надгробни плочи и един интригуващ пиедестал от бронзова статуя на император Клавдий.
Преместването на столицата на Римската империя в Константинопол дава нов тласък в развитието на региона. Стратегическото местоположение само на няколко дни път от древната столица на света, е предпоставка той да се превърне в много по-важна точка в империята. Започва укрепването на града със заздравяване на крепостните стени, строят се канализации и терми, а с приемането на Християнството се заражда нова епоха в строителството на храмове, базилики и светилища. Главната църква е кръстена “Св. София” по подобие на тази в Константинопол. Тухли с печата на Константин и Юстиниан идват от столичните тухларници. Тези и други предмети, колони и мраморни плочи са част от наследството на музея от този период.
През 812 г. Несебър пада под властта на България, когато хан Крум я откъсва от Византия. Първите оставени български следи са сиви керамични съдове. Продължава търговията с другите страни и дори с Константинопол, въпреки враждата между двете държави. Най-голям разцвет е постигнат през управлението на цар Иван Александър. През тези години художествените занаяти търпят най-голямо развитие и това ясно може да се различи в тази експозиция. Това може също да се забележи по вътрешното и външното оформление на църквите. Много повече скулптори, грънчари и зографи работят в региона и доброто качество на работата е предпочитано в много сфери от живота на жителите.
Богата е колекцията от икони, изложена в четвъртата “Иконна зала” на Археологическия музей. Запазени са над 250 творби на местни зографи и художници, украсявали навремето множеството църкви в града. След падането под османска власт се формира местната иконописна школа, чиято работа е повлияна от гръцките зографски центрове на Атон, Крит и Метеора. Най-старите запазени икони в изложбата са тези на “Св. Николай” и “Св. Богородица”, датиращи от 13 в.
Силно препоръчваме посещението на Археологическия музей, където да се запознаете и видите прехода на града от епоха в епоха, последвано от “разходка във времето”, която ще ви предложат улиците на Стария Несебър и с която ще усетите атмосферата и духа на това невероятно място.
Археологическия музей в Несебър е един от 100-те национални туристически обекта.
Работно време:
02.01 – 31.03 – пон-пет: 9:00-17:00; съб-нед: 10:00-17:00
01.04 – 30.04 – пон-пет: 9:00-17:00; съб-нед: 10:00-17:00
01.05 – 31.05 – пон-пет: 9:00-18:00; съб-нед: 9:30-13:30 и 14:00-18:00
01.06 – 12.07 – пон-пет: 9:00-19:00; съб-нед: 9:30-13:30 и 14:00-19:00
13.07 – 23.08 – пон-пет: 9:00-20:00; съб-нед: 9:30-13:30 и 14:00-19:00
24.08 – 20.09 – пон-пет: 9:00-19:00; съб-нед: 9:30-13:30 и 14:00-19:00
21.09 – 01.11 – пон-пет: 9:00-18:00; съб-нед: 9:30-13:30 и 14:00-18:00
02.11 – 31.12 – пон-пет: 9:00-17:00; съб-нед: 10:00-17:00
Цени на входни билети на Църква „Св. Стефан“ (възрастни/деца):
Индивидуални – 6лв./3лв.
Групови – 5лв./2.50лв.
Цени на входни билети всички останали обекти /църква „Св. Спас“, църква „Христос Пантократор“, църква „Св.Параскева“, църква „Йоан Кръстител“ и Етнографски музей/ (възрастни/деца):
Индивидуални – 3лв./2лв. на обект
Групови – 2.50лв./1.50лв. на обект
Цени на комбинирани билети (възрастни/ученици):
Археологически музей и Етнографски Музей – 8лв./4лв.
Археологически музей и църква „Св. Стефан“ – 10лв./5лв.
Археологически музей, църква „Св. Стефан“ плюс 1 обект по избор: /църква „Св. Спас“, „Хр. Пантократор“, „Св. Параскева“, „Йоан Кръстител“ или Етнографски музей/ – 12лв./6лв.
Археологически музей, църква „Св. Стефан”, църква „Св. Спас”, Етнографски музей и църква „Хр. Пантократор” – 15лв./8лв.
Всички църкви /църква „Св. Стефан“, „Св. Спас“, „Хр. Пантократор“, „Св. Параскева“ и „Йоан Кръстител“/ – 15лв./8лв.
Всички седем музейни обекта /Археологически музей, Етнографски Музей, църква „Св. Стефан“, църква „Св. Спас“, църква „Хр. Пантократор“, църква „Св. Параскева“ и църква „Йоан Кръстител“/ – 20лв./10лв.