Информация за нощувката
Обикаляйки край Цари Мали град в търсене на по-спокойно местенце, далеч от навалицата, която препълваше крепостта, се натъкнахме на една табела, която сочеше навътре в гората и гласеше „хижа Белчински рай – 700 м“. Веднага разбрахме, че това ще бъде нашето спасение от шумотевицата. В края на тези 700 м се озовахме на не много широка поляна насред леса, в центъра на която беше едноетажната дървена постройка на хижата. До нея беше навеса с барбекюто, което някак безмълвно ни подканяше да се сближим довечера.
Още отвън ни посрещна приветливата леля Венета, която се грижи за хижата. Тя ни обясни, че почти винаги има човек в нея, дори през нощта. Но, все пак, подчерта, че е добре да се звънне предварително. Най-малко, за да се сготви малко по-разнообразно. Както в почти всяка хижа и тук винаги ще се намери нещо, с което да ви нагостят. Леля Венета каза, че гледа да има поне 2-3 ястия по всяко време – най-често домашна баница, боб, пилешка супа и питка. А най-хубавото е, че каквото може да се сготви на пещ, се готви на пещ. Опитахме, така си е. А баницата … само я опитайте. Билките също са брани от ръцете на хижарите и се сушат на място, което е предпоставка за страхотен горски чай.
Самата хижа не е електрифицирана и водата е на хидрофор. Столовата може да побере около 20 души. Няма отделни помещения за спане и се спи в столовата, която се отоплява на твърдо гориво. По миндерите могат да се съберат няколко души, а останалите трябва да спят в спалните си чували на земята, но като цяло обстановката е страхотна и си представяме колко приятно ще бъде след дълъг преход.
На 5 минути пеша се намира връх Свети Петър, от който ще се влюбите в гледката към Рила, която ви се струва на една ръка разстояние. Хижа Белчински рай е изходен пункт за близкото село Клисура, откъдето минава червената маркировка на международния маршрут Е-4.
