Подробна информация за маршрута
Връх Бели камък, най-висок в Кобилска планина, е един от спорните върхове в България. Триангулачният знак е поставен на кота 1356 м, но според Момчил Цветанов малко по-встрани се намира най-високата точка на планината, с 6 м положителна разлика. Според него разстоянието между двете е 400 м, докато ние измерихме около 300 м. В крайна сметка преходът по този маршрут достига и двете, така че със сигурност сме посетили първенеца.
По пътя няма вода, освен в самото начало в село Сушица. Като цяло си има трънинг към края. Добре да използвате GPS трака ако имате проблем с ориентацията, защото няма туристическа маркировка и на места в гората най-горе може да се залутате. Дрането не е непреодолимо, но ние преминахме в средата на есента и не сме сигурни как е през лятото, когато всичко е разлистено и обрасло. Теренът през по-голямата част е доста каменист и пресечен, затова внимавайте да не изкълчите нещо. Иначе, опасности няма.
Тръгваме от кметството на село Сушица, което се намира на разклона на главния път към село Злогош с пътя за село Добри дол. Поемаме по асфалтовия път на север, в посока Трекляно. След около 500 м минаваме едно мостче, след което има чешма и спирка. Зад чешмата тръгва черен път, по който избираме за маршрута. Обрасъл е, но се следи сравнително лесно. Върви по склона, вдясно (източно) от дерето, но сравнително бързо, след около половин километър го пресича и тръгва по хребета нагоре. По него я карайте където намерите. Важното е да превалим билото.
Преходът нагоре ни беше много приятен. С повишаване на денивелацията и гледките се увеличават. Вляво от нас се пада един много привлекателен връх – вр. Шумнатица, който е изцяло гол и изглежда сякаш има шапка, образувана от горичката над него. Ние не случихме на ясно време, но лесно се различаваха близките планини Земенска, Конявска и Лисец, а зад тях се смътно се очертаваха Витоша, Рила и Осогово. Почти най-горе ни се открива поделението на първенеца на Земенска планина – вр. Тичак.
След като се изкачим до горе, следва леко слизане и после хоризонтално ходене по вече различим черен път. Тук срещнахме и един ловец, който препоръча да изчакаме дружинката му, защото са се разположили точно край върха. Имали още 20-30 минутки, затова по-добре да не рискуваме, за да не стане някоя грешка. Така и направихме и след половин час дадоха знак да тръгваме. Не след дълго се озоваваме на един разклон, където завиваме надясно и скоро пътят свършва.
Тук започва и по-алтернативната част от маршрута. Има едни по-големи камънаци, по които можем да се ориентираме. Тръгваме в тази посока, през гората и без пътека. От време на време различаваме такава. На някои места е по-отъпкано, но може и на нас така да ни се е струвало. Тук-таме трябва да клечим повече или пък да се борим с храсталаци и бодли, но пък така преходът ни става по-интересен. Но със сигурност не ходете с дрехи, които са ви свидни.
Малко по малко си проправяме път и достигаме до котата на връх Бели камък, която е на земното равнище, отрупана с камъни. Тук виждаме и табела, представляваща ламиниран лист хартия, който сочи на запад към същинската най-висока точка. Отбелязваме текущото местоположение, порадваме се на хубавата гледка от върха, която за съжаление е само на юг, и тръгваме. Следва ново навлизане в гора, където май си намерихме „тунелче“ за изкачването на същинския Бели камък. А той се сгушил там между дърветата, едва забележим. Пострупани са камъни, така че едва ли ще го сбъркате. И тук има една импровизирана табелка от ламинирана хартия, която е закачена на съседното дърво от колегите от Планинария, която да потвърди, че това е най-високата точка на нашия маршрут.
Ако нямате намерение да се връщате отново към Сушица, можете да продължите прехода си по трака към връх Чуката или село Горни Коритен.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
