Подробна информация за маршрута
Този маршрут е, може би, най-прекия и проходим път от село Добри дол до връх Тичак – първенец на Земенска планина. Ние го нарекохме „Тягостната пътека“, тъй като, съдейки пое името, има доста тягостни гледки до горе, които ще споменем в течение на описанието. Това, което трябва да имаме предвид е, че вр. Тичак не е достъпен, тъй като е военна зона и на него е разположено поделение. През по-голямата си част, маршрутът преминава през гора, а вода няма по неговото протежение.
Тръгваме от центъра на селото по пътя край църквата. Едно от първите неща, покрай които преминаваме е гробището, което притежава тази зловеща нотка, която е присъща за повечето полуизоставени гробища в селата. Оставяме ги набързо зад нас и продължаваме по селския черен път нагоре. След около половин километър решихме да излезем извън основния път и да поемем из едни тесни улички.
Тук, вървейки покрай изоставените къщи, се връщаме далеч назад във времето, надявайки се да зърнем в съзнанието си техния живец, който отдавна ги е напуснал. Дворовете са пусти и достъпни, което ни позволява да разгледаме старините. Виждайки гледката от тях към околните планини, се чудим как е възможно някой да напусне такова прекрасно място и веднага се сещаме, че пред нас е живият пример за обезлюдяването на по-затънтените български селца и урбанизацията на 21 век.
Вървейки нагоре излизаме на една обширна поляна, която прекосяваме и отново излизаме на основния черен път, по който вървим следващите 500 – 600 м. Тук картината се променя и виждаме по-стегнати постройки, които са разположени ту на едно, ту на друго възвишение. След това навлизаме в гората и при Разклон 2 поемаме надясно и нагоре.
Тук постепенно обстановката ни подготвя за най-неприятните картини. Започваме вървене по дълбоките улеи, образувани от огромните гуми на дърварските камиони. Все по-често преминаваме покрай повалени дървета, които явно са пречили на прокарването на пътя. Не след дълго излизаме и на първия обезлесен склон, по който се подават пъновете на отсечените дървета. Вървейки по-нагоре и „пътната мрежа“ става все по-голяма. Черните пътища се разкланят все повече и повече, като паяжина около останалите залесени местности. Вместо горските птици, все по-често се чува шумът на моторните резачки.
Такива са гледките по мраршрута в следващите 2км., почти до върха. Предполагам стана ясно защо сме решили да си кръстим този преход „Тягостната пътека“. Така излизаме на асфалтовия път до поделението и завиваме наляво. Не след дълго се озоваваме пред портала на военната база, на десетки метри от върха. Позволено е само да го зърнем, след което трябва да се отправяме отново надолу. За обратния път може да използвате по-обиколния, но значително по приятен маршрут до село Добри дол, както и основния маршрут до гр.Земен.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
