Рилски манастир „Св. Иван Рилски“

  • Категория: Манастири
  • Област: Кюстендил
  • Населено място:
  • Планина: Рила
  • Координати: 42.13323, 23.34019
  • Уебсайт: www.rilamonastery.pmg-blg.com
  • Адрес:
  • Телефон: +359 896 872 010
  • Работно време: 8:00 - 19:30 (юни-сеп) 8:00 - 16:30 (окт - май)
  • Почивни дни:

    няма

  • Входна такса:

    няма

  • Беседа: 8 лв.
  • Достъпност:
Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо Галерия

Подробна информация

През 876 г. в малкото селце Скрино е роден Иван Рилски, който израства с току що поставените основи на християнството в България. Религиозната вяра е пръв сродник на момчето, което до 25-тата си годишнина е било пастир. Копнее да се посвети на нея и нейното изучаване го изпраща в близкия манастир “Св. Димитрий”, където получава образованието си и научава много за духовенството, а в последствие приема монашеството.

Не след дълго пребиваване там, младия духовник решава да отдаде живота си на усамотение, пост и молитви. Дълго време се скита, докато най-накрая открива мястото, където да прекара остатъка от живота си. За своя обител избира пещера, дълбоко в горските простори на планината Рила. Впоследствие, на това място основава манастир, който просъществува повече от хилядолетие, за да се превърне в най-почитаното светилище в България.

Днес Рилският манастир е разположен на площ от 8800 кв.м., ограден от всички страни с високи 22-метрови стени. В центъра на вътрешния двор се извисява висока крепостна кула, която навремето е служила за отбрана и убежище на монасите в размирни времена. Непосредствено до 24-метровият исполин е построен главният храм “Св. Рождество Богородично”. Не винаги, обаче, светата обител е изглеждала по този начин, по който го виждаме. Всъщност, манастирът изобщо не е бил на това място в началото. С времето и под ударите на историческите събития това място е претърпяло множество промени.

Негов основоположник и покровител е Св. Иван Рилски, а първоначалното му местоположение е на няколко километра оттук, в близост до пещерата, която светецът е обитавал. След смъртта му през 946 г. мощите му са положени в каменна гробница в притвора на неговата църква, която се пази и до днес. Малко след това цар Петър заповядал тленните му останки да бъдат преместени в Средец (днешна София), където най-вероятно е провъзгласен за светец. Сведения от времената на византийска власт разказват, как мощите са излекували император Мануил I Комнин. По-късно, след унагско нашествие, те са преместени в тогавашната столица Гран. Преданията говорят за местния католически архиепископ, който твърдял, че не знае за такъв светец, за което бил наказан с онемяване. След като се поклонил пред тленните останки на Иван Рилски в знак на прошка, говорът му се възвърнал. Безпокойството сред унгарските владетели и църковни водачи било много голямо и заповядали да върнат взетото от Средец. Малко по-късно било положено началото на Второто българско царство и заедно с това реликвата била пренесена в новата столица Търново. Там остава до 1469 г., когато със специално разрешение от султана, монасите са я върнали отново в Сред рилските масиви, в обновения манастир.

През тези столетия храмът е бил неколкократно разрушаван и отново възстановяван. Желанието на хората да запазят духовните ценности на това кътче българска земя им давало сили да преизграждат унищожената църква отново и отново. Така се стига до 1334 г., когато влиятелният феодал Стефан Хрельо Драговол започва на настоящото място изграждането на голям за времето си манастирски комплекс, който се е състоял от жилищни сгради, малка еднокорабна църква и голяма отбранителна кула към нея. На последния етаж от тази кула е обособен малък параклис, който е богато украсен с невероятни стенописи. През следващите години светилището се утвърждава като най-значимия център на българската просвета и християнството. Множество дарения от влиятелни благородници и царе постъпват по това време, което спомага за развитието му.

През този период на развитие, обаче, се случват османските нашествия и падането на държавата под чужда власт. От това страда и Рилската света обител, която постепенно упада и е обект на нови разрушения. Въпреки специалните удостоверения от султаните и получаваните чрез тях привилегии, манастирът е подложен на нови нападения и грабежи. Единствено волята на българите допринасят за възстановяването му след всеки набег. Сведения за пожари през 1778 г. и 1833 г. идват от древните архиви, от които става ясно, че реставрациите са под ръководството на майстор Алекси. В помеждутъка, образуван от тези години от него са издигнати и източното, западното и северното крило.

Най-големия тласък в историята на храма се обуславя в епохата на българското Възраждане. Комплексът е реновиран от богати българи от цялата страна. Следва нов етап на възпитателна дейност в България. Сериозно внимание е обърнато върху ценностите, които да променят българското самосъзнание. През тези години започва коренното обновяване на манастира и прилежащите му територии. На мястото на малката стара църква е построена новата “Св. Рождество Богородично”, до която гордо продължава да се извисява Хрельовата кула. По съграждането и елементите на новите части работят най-изкусните български творци от всички краища на страната. Художественото наследство оставено от този период е изключителна ценност както за Рилския манастир, така и за цяла България. Още по-голяма ценност е събирането на невероятните майстори с една основна цел – обединение и постигане на съвършенство, загърбвайки всички индивидуалности и лични амбиции. Единственият оставен подпис е на Захари Зограф, но няма съмнение че за църковното светило са допринесли всички художествени светила на времето.

Признание за всичко това е вписването на християнския комплекс в “Листата на световно и културно наследство” на ЮНЕСКО през 1983 г., когато в нея има не повече от 200 обекта от цял свят.

Освен тези ценности в музея към него има още хиляди, които дори не могат да бъдат показани наведнъж, а това става на отделни частични изложения през годината. Освен това в музейната част е поместена постоянна изложба. Безспорно най-голям интерес предизвиква Рафаиловият кръст. Той е издялан от цяло парче дърво и е с размери едва 81 см на 43 см. На това малко пространство са изваяни 104 религиозни сцени и над 650 други миниатюрни фигурки. Такова майсторство се отдава на малцина, а майстор Рафаил е изработвал този кръст около 12 години, използвайки фини длета, малки ножове и увеличителни лещи. Работата продължава до 1802 г., когато отец Рафаил загубва зрението си в резултат на тежката работа по своя шедьовър.

Освен експозиционната част, Рилския манастир разполага с изключително богата библиотека. В нея са запазени над 250 ръкописни книги от периода 11 в. – 19 в. Над 9000 са печатните издания, както и книжовните ценности придобити след 19 в. Отделено е място и за етнографска сбирка в гостните стаи, където са показани различните костюми, използвани в различните области. Има изложба на предмети и ценности донасяни като дарове от поклонници от цялата държава.

Списъкът за разглеждане продължава със задължително посещение на Хрельовата кула, която е една от най-големите забележителности в комплекса. Имайте предвид, че е отворена за посещения единствено през активния сезон. Към разходката можем да прибавим воденицата и старата манастирска фурна. Пазят се и много предмети, свързани с всекидневните нужди на живущите тук и извършваните стопански дейности. В старата кухня още стои големият 22-метров комин, както и огромните казани, в които се е приготвял курбан за посетителите по време на големите празници.

Снимки – Велина Кръстева.

Поради влизане в сила на новите правила за използване на Google Maps, може да има проблем с картата. Молим да ни извините, работим по отстраняването на проблема. Благодарим!

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция

Места наоколо, които да посетите

Рилски манастир – Рибни езера м.Кирилова Поляна хижа Мальовица – връх Мальовица Хижа Мальовица – Страшното езеро Седемте рилски езера хижа Седемте езера – връх Харамията ЦПШ Мальовица – хижа Мальовица – Страшното езеро ЦПШ – Йончево езеро – Страшното езеро – хижа Мальовица – ЦПШ

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.