Подробна информация за маршрута
В този GPS трак маршрутът от хижа Мусала за изкачване на връх Мусала преминава през трите най-високи върха в Рила след нейния първенец – връх Дено, връх Иречек и връх Малка Мусала. Преходът е доста предизвикателен и със сигурност не е за хора без опит, без физическа подготовка и особено със страх от височини. Маршрутът минава по източната половина от Мусаленския венец.
Маркировка няма, ако не броим първоначалното изкачване от хижата до седловината между върховете Дено и Гроба. До там стига зелената марка. Теренът е каменист почти през цялото време. Вода по протежението на маршрута няма, движим се през цялото време на открито, а опасностите са навсякъде след минаването през връх Иречек.
Започваме прехода в източна посока от хижа Мусала по зелената и на места колова маркировка нагоре към седловината, която споменах. Когато я изкачим, напускаме маркировката и се отправяме директно нагоре без пътека. Не изглежда трудно или дълго изкачване, но си задъхва сериозно. Тук няма опасности от падания, но пък спокойно можем да изкълчим глезен. Стигаме до билото и тръгваме напред. Когато стигнем до първата пирамидка от камъни, ще видим, че след нея има още една, която се води най-високата точка на връх Дено.
Оттук следва сравнително леко слизане към природното образувание, наречено Сфинкса. След него се достига до премката между Студения чал и Иречек и надясно започва изкачването на третия по височина връх на Рила. Отначало изглежда, че пътеката е доста тясна и опасна, но това се оказва зрителна измама. Ще забележим, че най-висока ни изглежда една точка вдясно, но това е още една зрителна измама. Когато стигнем до нея, ще видим, че вляво има друга, подобна на купчина грамадни камъни. Това е същинския връх Иречек. Под нас вече се открива Ледено езеро и пирамидалния заслон край него.
Оттук насетне по маршрута става страшничко. Пред нас има една редица зъбери, покрай която трябва да минем и да изкачим Малка Мусала, а виждаме след нея и пословичната седловина Трионите между Малка Мусала и Мусала. Лично според мен изкачването на Малка Мусала беше по-трудно и опасно от Трионите и е най-трудната част от прехода. Затова и нарекох символично седловината след Иречек Малките Триони. Тук пътеката е много тясна, а пропастите са стръмни, та стръмни. Катеренето на много места е на четири крака, а има участъци, където си трябва я сериозен разкрач, я нещо повече.
В крайна сметка сме горе и отдъхваме за момент на фона на Маричините езера, които се гушат между върховете Манчо, Маришки чал и Близнаците. Отправяме поглед и към следващото предизвикателство по маршрута – Трионите, които ни чакат. Със затаен дъх тръгваме по тях от южната страна, където се различава пътеката. И тя е доста тясна, но май е една идея по-добра. Има няколко по-сериозни скали на пътя, които трябва да слезем и изкачим, но в общи линии се преживява.
Следва последната част – почти отвесно изкачване към връх Мусала. За щастие има метално въже, което доста улеснява начинанието. Не след дълго вече крачим по най-високия връх на Балканите. При късмет няма да има много хора, но това е почти невъзможно през летните уикенди. Докато адреналинът все още ни държи е време да изберем накъде да продължи нашия преход по един от многото туристически маршрути.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
