Погледнете сега!… В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!
Ще си позволя да започна с тези слова, завещани от несравнимия пътешественик Алеко Константинов. Думите изобразяват едно миниатюрно късче от българската природа, достойно за пътеписите на Щастливеца. И въпреки че това късче вече се намира на петнайсетина километра извън границите на България, описанието му се превръща в етикет на трънските околия. Река Ерма вая чудеса из северната част на една голяма група от планини, които тънат в забрава, а предлагат много повече, отколкото можеш да си представиш.
Освен това са не по-малко обаятелни от известните си колосални събратя. Там тежкото планинарство е заместено с топъл извор на спокойствие. Величествени картини като в Рила и Пирин са рядкост, но са заменени с неповторима пасторална красота. На такова място е по-лесно да се слееш с околния свят, защото рядко ще се намери някой, който да прекъсне този процес.
А за кои планини всъщност става дума? В конкретния случай са тези в Западна България, отвъд коритото на река Струма и Софийско поле, но сравненията важат напълно и за останалите ниски планини в страната. Най-общо казано – всички под 2000 м, а списък, по който да се ориентираш (и да избереш маршрут), можеш да откриеш тук.
Който ги подценява, нека бъде сигурен, че изпуска много. Като човек, обиколил по-голяма част от тях, мога да изкажа позитивно мнение от първа ръка, а дори не ги познавам в детайли. Освен безспорните природни дадености, описани по-горе, има редица други причини да изберем преход в някоя от тях. Тъй като ме боли да ги виждам как пустеят, ще опитам да „примамя“ някого натам.
Нямаш нужда от часовник
Ако ти се струва, че в Родопите времето е спряло, е хубаво да се замислиш, че те са десетки пъти по-популярни и посещавани, в сравнение с ниските планини. Тук осъзнаваш, че светът се движи, единствено когато видиш слънцето да променя позицията си.
Идеални за семейни разходки (и не само)
Повечето маршрути тук са доста леки и приятни за съботна разходка със семейството, а защо не и с приятели. Ако децата са твърде малки или жената/мъжът не обича да „бъхти“ по чукари, то тук ще откриете златната среда. И ако малките бързо губят интерес, можете да си помогнете с някои от нашите съвети.
Опознаваш родината, за да я обикнеш
С Мусала, Вихрен и Ботев не се изчерпва картата на България. Все едно да видиш Царевец, Несебър и Асеновата крепост и да кажеш, че си обиколил страната. Има много други места, които ще ти разкриват по част от тайните на нашата родина.
Вече имаш къде да ходиш през по-голяма част от годината
За разлика от Рила и Пирин, които са достъпни при нормални условия само 4-6 месеца в годината, в ниските планини можеш да ходиш по преходи почти винаги без особени затруднения. Единствени препятствия по маршрута могат да се окажат разкалян терен, някой по-голям гьол по пътеката, избуяла трева, храсти или коприва. Освен всичко, температурите по тези места през пролетта и есента са като в Рила и Пирин през лятото.
Зимата идва по-бавно и си тръгва по-бързо
Тук и зимата е гостоприемна и на всичкото отгоре трае почти колкото тази в равнината. Няма ги тези ледници, които не се топят целогодишно. Това значи, че зимен преход на тези височини може и без алпийска подготовка, само с повишено внимание. Ако не си виждал пикел и котки, но желаеш да видиш света в бяла обвивка, можеш да отскочиш до връх Виден в Конявска планина или до връх Дупевица в Люлин.
Различни картини според сезона
За разлика от високите планини, където или няма горска растителност, или тя е предимно от вечнозелени иглолистни дървета, тук преобладават широколистните гори. Така че можеш да отидеш четири пъти на едно и също място, но да видиш четири различни пейзажа – разцъфваща пролет, зелено лято, шарена есен и бяла зима.
Ще посетиш чужди държави
Граничните върхове ти дават възможност да стъпиш на чужда земя. В България има 18 планини, които имат допирна точка с 4 от българските съседки – Сърбия, Македония, Гърция и Турция. 13 от тях са под 2000 м. Стягай се и заминавай за чужбина! Само не съм сигурен дали тази прословута ограда с турската граница минава през цяла Странджа.
Среща с дивото
Слабият трафик от хора в ниските планини обуславя тези региони като идеална среда за обитаване от дивите животни. Поне в 70% от преходите си по тези места съм срещал някоя животинка. Сърнета, зайци, лисици, язовци, диви прасета, та дори и костенурки. И все още нищо по-заплашително, като се надявам така да си остане. Понякога дори те остават да ги цъкнеш.
Доказваш, че си пътешественик
Щом ходиш на места, където казват че „няма какво да се види“, значи си наясно с едно от основните правила на пътешественика – че навсякъде има какво да се види.
Сам избираш изживяването
В Пирин смееш ли да излезеш извън туристическите маршрути? Последиците от подобно действие могат да бъдат много неприятни, докато в ниските местности по-смело можеш да тръгнеш без пътека. Разбира се, никога не подценявай планината, независимо от нейния размер, но с премерен риск можеш да направиш доста по-вълнуващо и нестандартно своето изживяване.
Наблизо са
Ако живееш в София, Перник, Кюстендил, Трън или техните околия, то имаш богат избор на маршрути на около час път с автомобил. По моят пример – ако станеш раничко, до обяд си обратно вкъщи. На всичкото отгоре свеж и почти без умора.
„И бродил той през девет планини в десета …“
Звучи приказно, нали? Ако се хванеш на един по-дълъг преход, спокойно можеш да се почувстваш като принц в края на маршрута – преминал през множество планини, докато стигне крайната си цел. Размерите на западните планини са такива, че позволяват да прекосяваш някои от тях със скорост две на ден.
Facebook ли?
Тук изгубвам една част от аудиторията, но пък не мога да не го спомена. Много от ниските върхове нямат checkpoint във фейсбук. Не съм видял такъв нито за Конски връх, нито за Плоча, Огреяк или Арамлия. Това са места, които те отскубват от технологии, ежедневие и суета и затова го смятам за голям триумф на малките планини.
Можеш да избереш маршрут до някоя от тези дестинации от този списък. Ако все още продължаваш да се чудиш, можеш да погледнеш тази галерия с малко снимки от наши преходи.
4 Коментари
Откъде е първата снимка?
В планина Огражден. Малко преди село Кукурахцево, по маршрута от село Гега до връх Билска чука.
Много хубава статия, браво!
браво!!!