Подробна информация
Събитията в Батак са едни от най-разтърсващите в българската история и са тясно свързани с Априлското въстание. Новината за този ужас, който не разпознава мъже, жени и деца, се разпростира мигновено и потриса целия свят и дава основание на Русия да влезе във война с Османската империя.
Църквата-костница “Света Неделя” е един от най-тежките спомени за борбата за освобождение на България. През месец май 1876 г. случващото се в целия град и основно в храма получава недвусмисленото наименование – Баташко клане.
Сградата на “Света Неделя” е масивна каменна постройка, строена през 1813 г. Именно каменната й структура я опазва от безмилостните пожари, които сполетяват Батак по време на Априлското въстание и я съхранява, за да можем да я посетим в наши дни. По време на подготовката на революцията свещеници в нея са отец Нейчо и отец Петър. След потушаването ѝ, отец Нейчо е обезглавен, но преди това седемте му дъщери са посечени пред погледа му. Въпреки този жесток опит да му бъде вменена чуждата вяра, той отказва, виждайки на какво е способна тя и бива убит. Освен това семейство смъртта достига до още над 3000 жители на града, сред които има много деца. Някои майки държали пред себе си рожбите си, да бъдат убити първи, за да са сигурни, че няма да бъдат направени мюсюлмани.
По време на избухването на освободителните въстания населението на града наброява 6000 души. След безмилостните гонения около 2000 души търсят спасение в църквата, много от търсещите убежище остават пред вратите и биват моментално убити. Ако днес посетим мястото, едва ли ще можем да си представим, че в нея могат да се поберат 200 души, камо ли 10 пъти повече. Но злата съдба кара хората да го направят, виждайки в това единствено спасение от гибелната участ, а в резултат на това много загинали от задушаване.
В продължение на три дни и нощи българите се укриват светилището, подложени на невероятни страдания. Изстрелите отвън не стихват. Многократно през отворите били пускани кошери с пчели и запалена слама и парцали, кото да отровят и малкото наличен въздух. В резултат на това още много хора намерили смъртта си преждевременно. Но още една, по-голяма заплаха надвиснала над укриващите се. В църквата нямало източник на вода, което провокирало най-големия враг на човека – жаждата. Не било нужно дълго време, за да паднат първите жертви на сушата. Принудени от обстоятелствата, у хората се зародила единствената идея да прокопаят кладенец в църквата. За жалост вътре нямало никакви пособия, с които това да стане и жените били принудени да започнат да копаят с голи ръце, разчитайки единствено на ноктите си. Дълго били подложени на това изпитание в името на децата си, но така и не успели да достигнат до вода, въпреки колосалните размери на ямата, която изровили.
След третия ден на окупация волята на българите се изчерпала и тези, които останали живи излезли да потърсят спасение, но намерили единствено смъртта си, след отказа да приемат чужда вяра. Заедно с тази драматична случка Батак бил изцяло опожарен. Църквата също била в огнената стихия, но каменната и структура удържала и единствено от нея изгорели дърворезбите, другите дървени предмети и масивните порти.
През 2011 г. Българската православна църква канонизира мъчениците от Баташкото клане и на 17 май се почита тяхната памет. Днес в „Света Неделя“ можем да видим костите на убитите в храма, които са запазени в подземната костница под него. Изключително тягостен е момента, в който обърнем поглед към дълбоката яма, прокопана в земята. В нея все още личат белези на болката, преживяна от майките в името на опазването на техните деца.
Църквата-костница „Света Неделя“ е един от 100-те национални туристически обекта.
