Подробна информация
Пещерата “Снежанка” е една от най-малките благоустроени в България, но същевременно е и една от най-красивите. Въпреки своите само 145 м отвътре е толкова обаятелна, че забравяте за изморителната пътека, която води дотук. Пещерата не е от най-достъпните, тъй като първо трябва да извървите едни около 800 м, но не се заблуждавайте по тази цифра. Ако не сте планинар или нямате особена физическа подготовка това могат да са едни доста тежки 800 м, но не се притеснявайте, със сигурност ще стигнете, защото освен голям наклон няма никакви трудности и препятствия по пътя. Напротив, има няколко беседки и окуражителни табели, които всеки път ще ви напомнят да не се отказвате. Щом стигнете е добре да знаете, че постоянната годишна температура в “Снежанка” е 6 градуса, така че е добре да се наметнете с нещо по-топло ако идвате през лятото.
Учени я откриват едва през 1961 г., но биват толкова прехласнати по красотата й, че прекарват в нея цял ден, любувайки се, преди да излязат отново на повърхността. Тя е била сътворена от под влиянието на Новомахленската река преди милиони години. Името и произлиза от снежнобелите пластове, които са покрили голяма част от нея. Този малък дял от подземния свят на България изобилства от скални фигури, формирани с течение на вековете след това. Наистина, малките иглички са толкова много в цялата пещера, за да останем сигурни че бройката им достига десетки, дори и стотици хиляди. Голяма част от тях са придобили необикновен облик, което е задвижило човешкото въображение, за да им даде най-различни имена – “Каракачанката”, “Джуджетата”, “Статуята на Свободата”, “Делфинчето” и много други.
Първата зала, в която ни отвеждат металните стълби, се нарича “Залата на Виметата”. Многобройните сталактити в нея приличат на вимета, което обуславя нейното име. Следва най-голямата зала в пещерата – Голямата. В следващата зала сталагмитите приличат на каменна гора, а от тавана висят хиляди бели образувания, които придават неповторимото усещане, че сме в прекрасен подземен дворец. В това голямо помещение са открити древни артефакти, които дават сведения за наличието на живот в нея. В средата има кръгли огнища, а наоколо са открити предмети и кости на животни. Оттук се влиза в Музикалната зала, която се казва така заради звънтящите звуци, които се чуват в нея. По продължението на главната пътека преминаваме през Срутището, над което минава мост, а по 25-метровия тунел можем да се насладим отново и отново на прелестта на подземния свят. Последната и най-южна зала се нарича Вълшебна. Изобилства от причудливи форми и в нея се намират красиви синтови езера. Тук е едноименният сталагмит, оприличаван на прочутата героиня от приказките – Снежанка, който сякаш потвърждава името на пещерата.
Пещера „Снежанка“ е един от 100-те национални туристически обекта.
