Подробна информация
Катедрален храм “Успение Богородично” е един от символите на град Пазарджик. Тя е най-големият запазен възрожденски храм в България, като първите сведения за него датират от 17 в. През годините е преизграждан пет пъти, а в настоящия си вид е строен през 1836 г – 1937 г.
Навремето жителите на Пазарджик силно желаели да построят голям християнски храм, но законите в тогавашната Османска империя затруднявали това начинание. Къде на шега, къде на истина местния онбашия позволил на българите да построят църква, но при следните условия – да не бъде по голяма от волска кожа, да не бъде по-висока от местната джамия и да бъде оградена с голяма стена, за да не се вижда. Главният майстор, обаче, бил хитър и се възползвал от тази необоснованост на турския управник. Взел той едно голямо парче волска кожа и го нарязал на тънки, но дълги ивици. С тях оградил място, колкото стигнала кожата и така определил размерите на новата сграда. Като видял това, онбашията силно се изненадал, но и останал впечатлен от находчивостта на майстора, та удържал на обещанието си. Оставало сега да бъде изпълнено и другото условие. Но нова хитрост дошла наум на българите, като решили да вкопаят църквата в земята. По този начин тя ще бъде привидно по-ниска от турската джамия, но отвътре ще е значително по-величествена. За това, първоначално, силно се замисляме, когато прочетем, че отвън височината й е 14.5 м, а отвътре – 16 м.
Днес виждаме катедралата като трикорабна псевдобазилика с три портала: централен – на Св. Богородица, десен – на св. Мина и ляв на Св. Харалампий. През 1978 г., след Освобождението е построена камбанарията, през 1904 г. е съборена разрушена голяма ограда около него. Във вътрешността на църквата са преградени два параклиса – “Св. Никола” и “Св. Архангел”.
Най-известната част от светилището е неговия иконостас. Едно уникално творение на резбари от Дебърската художествена школа, разположено на площ от 120 кв.м, с изключително фина изработка. В него са представени сцени от Стария и Новия завет, изображения на Христос, резби на ангели и херувими, открояват се изкусни фигури на дракони, вълци и грифони и други невероятни майсторски постижения. Името на майстора, което стои зад това произведение на изкуството е Макри Негриев Фръчковски от Галичник, Дебърско. Негови помощници са четирите му сина, двама от които иконописци, а другите двама – скулптори. През 1895 г. е изгоряла малка част от иконостаса, изработена отново от майстор Нестор Алексиев, също от дебърския край.
Освен всичко, църквата разполага с други забележителни творби. 211 са иконите, поместени в храма, всички датиращи от различен времеви период. Най-старата е тази на св. Дионисий, рисувана през 1815 г., по времето на епископ Дионисий. В годините след това “Успение Богородично” получава други ценни икони от различните гилдии в града – иконата на “Св. Богородица”, дарена от гилдията на абаджиите през 1827 г., “Св. Мина” – от механджийската гилдия през 1854 г., “Св. Харалампи” от балканската през 1857 г. и от същата година “Св. Илия” от кюрчишкия еснаф. През 1860 г. за храма е рисувана иконата на “Св. св. Кирил и Методий” от видния български зограф Станислав Доспевски, племенник на Захари Зограф.
През 1914 г. той е основно обновен и изписан от ново поколение художници, начело на които бил внукът на Макри Фръчковски – Апостол Христов. Тогава били изписани образите на св. Иван Рилски, патриарх Евтимий, цар Борис и др.
Днес Катедрален храм „Св. Богородица“ е един от 100-те национални туристически обекта.
