Регионален исторически музей – гр. Кюстендил

  • Категория: Музеи
  • Област: Кюстендил
  • Населено място: гр.Кюстендил
  • Планина:
  • Координати: 42.28701, 22.68575
  • Уебсайт: http://www.kyustendilmuseum.primasoft.bg/
  • Адрес: бул.България 55
  • Телефон: +359 78 550 095
    +359 887 244 163
  • Работно време: 9:30 - 18:00 (апр-сеп) 9:30 - 17:00 (окт-мар)
  • Почивни дни:

    няма

  • Входна такса:

    3 лв.

  • Беседа: 6 лв.
  • Достъпност:
Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Интересни места наблизо Галерия

Подробна информация

Регионалния исторически музей в град Кюстендил включва една основна експозиция и няколко прилежащи обекта – къщата музей “Димитър Пешев“, средновековната църква “Св. Георги”, крепостта “Хисарлъка, бившата джамия “Ахмед Бей“, къщата музей “Ильо Войвода“ и “Емфиеджиевата къща“. За посетителите се предлага обиколка на всички забележителности, за да могат да опознаят най-добре историята на града. Основната сграда на музея помещава голяма археологическа експозиция.

Археологическата експозиция на Регионален исторически музей Кюстендил е уредена в зала „Асклепий“. Тя включва експонати от целия Кюстендилски регион. Представените материали и техният широк хронологически диапазон дават възможност на посетителя да се информира за културно-историческото развитие на района и да се потопи в многовековните пластове на времето от 7-6 хил. пр.н.е до 17 в.

Открити по време на дългогодишни археологически разкопки, експонираните находки разкриват историята на нашия край, връщайки ни девет хиляди години назад във времето. Благоприятните климатични условия и плодородните земи са причината да бъдат създадени първите неолитни селищата върху незаливните тераси по бреговете на Горното течение на река Струма и нейните притоци през (7-6 хил. пр.н.е.). Жилищата се изграждат посредством забити в земята дървени колове и преплетени прътове или с глинобитна техника. Имат правоъгълна, почти квадратна форма, като съществен елемент от интериора им е голямата глинена пещ, около която се подрежда домакниския инвентар. Откритото в с. Слатино ранно енеолитно жилище е грижливо пренесено и експонирано.

Местоположението на селищата около Кюстендил и Дупиница на главната пътна артерия, свързваща Беломорието и земите от горното течение на река Дунав, изиграва съществена роля за разпространението на неолотната и енеолитна култура на Балканите. Сред експонатите от фонд „Праистория“ са оръдия на труда, изработени от камък, кремък, кост, рог, глина и мед. Особен интерес представляват сърпът, изработен от рог на елен (от обекта в гр. Сапарева баня), медни клинове от Дяково и Слатино, медна брадва-чук от Радловци и др. За разлика от епохата на палеолита, неолитните оръдия са грижлиово полирани.

Характерен белег на неолитната епоха е и появата на керамиката. Изработват се разнообразни съдове за съхраняване на храни и напитки и за кулинарното им обработване, за пръв път става възможно варенето. В експозицията са представени керемични съдове от музейната колекция от неолита, енеолита и ранната бронзова епоха. Те са рисувани с бяла, кафява и червена боя. През по-късните етапи на неолита декорацията е заменена с канелюрата и врязаната украса. Голяма част от находките от обектите в Слатино, Сапарева баня, Ваксево, Дяково са истински произведения на керамичното изкуство. Сред колекцията от керамични изделия са и най-ранните, засега познати от територията на България, открити при с. Крайници, изключително разнообразна зооморфна и антропоморфна пластика и уникалния модел на пещ, имащ върху дъното си врязана таблица, която се интерпретира като календарна система, най-ранната позната засега в Европа.

Желязната епоха в земите от Кюстендилско, населявани от племето дентелети, е представена с находки от гробни комплекси, материален израз на тракийската култура..

Сред погребалния инвентар от некропола при с.Катрище, се откроява колекция от накити, състояща се от бижута от бронз, електрон и кехлибар. Бронзовите накити са представени от фибули, гривни, огърлици, маниста, обеца и др. Тя се допълва и от рядката находка на електроново бижу и огърлица от кехлибар. Накитите датират от последните десетилетия на 7 в. пр.н.е. – нач. 6 в. пр.н.е.

Интерес представлява парадно въоръжение от 4-3 в. пр.н.е, открито като част от гробен инвентар при могилен гроб в с. Долна Козница.  Състои се от шлем – халкидски тип, чифт пластични наколенници и два щита – кръгъл и овален. Върху кръглия щит са запазени букви от гръцки надпис. Рядка находка са и отлично запазените бронзови шпори. Освен бронзовото предпазно въоръжение от могилния инвентар са експонирани и част от най-ценните предмети в тази колекция – сребърни и позлатени апликации към конска сбруя. Върху някои от тях са представени сцените “лъв нападащ сърна”, “Херакъл в борба с Немейския лъв”, “борба между лъв и орлов грифон”. Стиловите белези причисляват апликациите към предметите, изработени в духа на тракийския схемитизъм от втората половина на 6 в. пр.н.е. Те са едни от най-добрите образци на тракийската торевтика от Югозападна Тракия. Уникална находка е и скифосът от фаянс, чиито стени са изцяло орнаментирани.

Създадена като град с прилежаща територия през 106 г. от император Траян (97 – 117 г.) и урбанизирана от Хадриан (117 – 138 г.), Пауталия израства като важен административен, икономически и културен център. Свидетелство за нейния просперитет са находките от монети, сечени в собствена монетарница от времето на управление на Антоний Пий (138 – 161 г.) до император Каракала (198 – 217 г.), част от които са експонати в археологическата изложба на музея.

Бронзовата пластика от Пауталия от 2-3 в. е представена с апликации към тракийски колесници, съдове, статуетки. Най-голям дял заемат украсите за коли. Те представляват бюстове и статуетки на гръко-римските богове Аполон, Атина, Херакъл, Ерос, Пан, както и на местното божество Стримон. Бронзовите съдове са класифицирани в съдове, свързани с употреба на вода и балсамарии за масла. Откроява се и група от образци на малката пластика – култовите статуетки на Хера, Асклепий, Хермес, Аполон-конник. Някои предмети от колекцията са импортни високохудожествени произведения, а останалите са били изработени в местно ателие в Пауталия в периода края 2 в. – началото на 3 в.

Колекцията от художествена керамика от Пауталия от 2-3 в. е най-многочислена сред античния фонд на музея. Експонираните луксозни трапезни съдове са източени на грънчарско колело от фина глина с естествен примес от слюда и имат червен или сивочерен цвят след изпичането. Сред представените образци на каменната пауталийска пластика са оброчни плочи посветени на Асклепий, Хигия, Телесфор, Зевс и Хера, Херакъл, Дионис, Хермес, Артемида, тракийски конник и др; части от статуи на Асклепий, Зевс, Хера, Аполон. Почитта на Тракийският конник е засвидетелствана и с находки от негово светилище открито в м. Скендерска воденица в землището на с. Слокощица – вотивни мраморни паметници, посветителски надпис върху мраморна ара, допускащата почитането на Тракийския Херос в синкретизъм с Аполон. От монументалните скулптури са изложени бюстовете на Зевс и Хера Каристоренски от най-голямото извънградско светилище в м. Манзърица в с. Копиловци 1-4 в.

Атракционен елемент в археологическата експозиция е тракийска четириколка, датирана в 2-3 в., открита при археологически разкопки в с. Радловци.

Средновековният Велбъжд, с неговия териториален обхват е показан с керамични съдове, предмети на въоръжението, предимно върхове от стрели, сребърни и стъклени накити, оръдия на труда, нагръдни кръстове (енколпиони) от 10-11 в.  Преобладаващата част от тях са намерени в прилежащата територия на средновековния Велбъжд. Колекцията от керамика включва цели съдове и голямо количество фрагментиран материал. Застъпени са редица основни форми, характерни за времето от втората половина на 9 в. до края на 12 в. – началото на 13 в. Малка част от съдовете са украсени в техника “сграфито”. В голямата си част накитите се състоят от пръстени, гривните са застъпени в почти всички разновидности, характерни за епохата, като единствено изключение в тази насока представляват рисуваните стъклени гривни. Най-голям брой от намерените средновековни оръдия на труда са прешлени за вретено, изработени от глина, камък и кост. Сравнително широко застъпени са и костените шила.

Велбъжд продължава да бъде важен административен, духовен и културен център на Българското царство. След покръстването на българите регионът е обявен за обширна епископия с център Велбъжд. Правата на Велбъждския епископ са потвърдени с грамота на император Василий II от 1019 г., където за първи път се споменава името на средновековния град. От този век е Ръждавишкият сборник, който представлява интересен момент от средновековните екпсонати.

Османският период е представен с Ръждавишкото съкровище, състоящо се от сребърни и златни западноевропейски и османски монети и накити (16-17 в.)

Откритите  находки от различните историчски етапи са свидетелство както за богатото историческо минало на града и региона, така и за последователността и приемствеността в развитието на материалната и духовна култура тук.

Интересни места наоколо, които да посетите

Къща музей „Димитър Пешев“ Музей „Средновековна църква Св. Георги“ с.Лисец – вр.Връшник с.Раждавица – вр.Риш местност Три Буки – връх Руен – зимен местност Три Буки – връх Руен м.Стражата – вр.Виден село Ломница – връх Арамлия (през село Чудинци)

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.