Регионален исторически музей – гр. Кюстендил

  • Категория: Музеи
  • Област: Кюстендил
  • Населено място: гр.Кюстендил
  • Планина:
  • Координати: 42.28701, 22.68575
  • Уебсайт: http://www.kyustendilmuseum.primasoft.bg/
  • Адрес: бул.България 55
  • Телефон: +359 78 550 095
    +359 887 244 163
  • Работно време: 9:30 - 18:00 (апр-сеп) 9:30 - 17:00 (окт-мар)
  • Почивни дни:

    няма

  • Входна такса:

    3 лв.

  • Беседа: 6 лв.
  • Достъпност:
Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо Галерия

Други входни такси:

Учащи и пенсионери – 2 лв.

Посетители с деца – 2 лв.

Хора с увреждания и деца под 7 г. – безплатно

Група над 10 души – 2лв./човек

Група над 10 души учащи и пенсионери – 1лв./човек

 

Групов билет за всички обекти:

Възрастни – 7 лв.

Учащи и пенсионери – 3 лв.

Група над 10 души – 5лв./човек

Група над 10 души учащи и пенсионери – 2лв./човек

 

Други такси за беседи:

Беседа на чужд език – 12 лв.

Беседа за всички обекти – 25 лв.

Беседа за целия регион – 40 лв.

 

Безплатен ден – четвъртък

Подробна информация

Регионалния исторически музей в град Кюстендил включва една основна експозиция и няколко прилежащи обекта – къщата музей “Димитър Пешев“, средновековната църква “Св. Георги”, крепостта “Хисарлъка, бившата джамия “Ахмед Бей“, къщата музей “Ильо Войвода“ и “Емфиеджиевата къща“. За посетителите се предлага обиколка на всички забележителности, за да могат да опознаят най-добре историята на града. Основната сграда на музея помещава голяма археологическа експозиция.

Археологическата експозиция на Регионален исторически музей Кюстендил е уредена в зала „Асклепий“. Тя включва експонати от целия Кюстендилски регион. Представените материали и техният широк хронологически диапазон дават възможност на посетителя да се информира за културно-историческото развитие на района и да се потопи в многовековните пластове на времето от 7-6 хил. пр.н.е до 17 в.

Открити по време на дългогодишни археологически разкопки, експонираните находки разкриват историята на нашия край, връщайки ни девет хиляди години назад във времето. Благоприятните климатични условия и плодородните земи са причината да бъдат създадени първите неолитни селищата върху незаливните тераси по бреговете на Горното течение на река Струма и нейните притоци през (7-6 хил. пр.н.е.). Жилищата се изграждат посредством забити в земята дървени колове и преплетени прътове или с глинобитна техника. Имат правоъгълна, почти квадратна форма, като съществен елемент от интериора им е голямата глинена пещ, около която се подрежда домакниския инвентар. Откритото в с. Слатино ранно енеолитно жилище е грижливо пренесено и експонирано.

Местоположението на селищата около Кюстендил и Дупиница на главната пътна артерия, свързваща Беломорието и земите от горното течение на река Дунав, изиграва съществена роля за разпространението на неолотната и енеолитна култура на Балканите. Сред експонатите от фонд „Праистория“ са оръдия на труда, изработени от камък, кремък, кост, рог, глина и мед. Особен интерес представляват сърпът, изработен от рог на елен (от обекта в гр. Сапарева баня), медни клинове от Дяково и Слатино, медна брадва-чук от Радловци и др. За разлика от епохата на палеолита, неолитните оръдия са грижлиово полирани.

Характерен белег на неолитната епоха е и появата на керамиката. Изработват се разнообразни съдове за съхраняване на храни и напитки и за кулинарното им обработване, за пръв път става възможно варенето. В експозицията са представени керемични съдове от музейната колекция от неолита, енеолита и ранната бронзова епоха. Те са рисувани с бяла, кафява и червена боя. През по-късните етапи на неолита декорацията е заменена с канелюрата и врязаната украса. Голяма част от находките от обектите в Слатино, Сапарева баня, Ваксево, Дяково са истински произведения на керамичното изкуство. Сред колекцията от керамични изделия са и най-ранните, засега познати от територията на България, открити при с. Крайници, изключително разнообразна зооморфна и антропоморфна пластика и уникалния модел на пещ, имащ върху дъното си врязана таблица, която се интерпретира като календарна система, най-ранната позната засега в Европа.

Желязната епоха в земите от Кюстендилско, населявани от племето дентелети, е представена с находки от гробни комплекси, материален израз на тракийската култура..

Сред погребалния инвентар от некропола при с.Катрище, се откроява колекция от накити, състояща се от бижута от бронз, електрон и кехлибар. Бронзовите накити са представени от фибули, гривни, огърлици, маниста, обеца и др. Тя се допълва и от рядката находка на електроново бижу и огърлица от кехлибар. Накитите датират от последните десетилетия на 7 в. пр.н.е. – нач. 6 в. пр.н.е.

Интерес представлява парадно въоръжение от 4-3 в. пр.н.е, открито като част от гробен инвентар при могилен гроб в с. Долна Козница.  Състои се от шлем – халкидски тип, чифт пластични наколенници и два щита – кръгъл и овален. Върху кръглия щит са запазени букви от гръцки надпис. Рядка находка са и отлично запазените бронзови шпори. Освен бронзовото предпазно въоръжение от могилния инвентар са експонирани и част от най-ценните предмети в тази колекция – сребърни и позлатени апликации към конска сбруя. Върху някои от тях са представени сцените “лъв нападащ сърна”, “Херакъл в борба с Немейския лъв”, “борба между лъв и орлов грифон”. Стиловите белези причисляват апликациите към предметите, изработени в духа на тракийския схемитизъм от втората половина на 6 в. пр.н.е. Те са едни от най-добрите образци на тракийската торевтика от Югозападна Тракия. Уникална находка е и скифосът от фаянс, чиито стени са изцяло орнаментирани.

Създадена като град с прилежаща територия през 106 г. от император Траян (97 – 117 г.) и урбанизирана от Хадриан (117 – 138 г.), Пауталия израства като важен административен, икономически и културен център. Свидетелство за нейния просперитет са находките от монети, сечени в собствена монетарница от времето на управление на Антоний Пий (138 – 161 г.) до император Каракала (198 – 217 г.), част от които са експонати в археологическата изложба на музея.

Бронзовата пластика от Пауталия от 2-3 в. е представена с апликации към тракийски колесници, съдове, статуетки. Най-голям дял заемат украсите за коли. Те представляват бюстове и статуетки на гръко-римските богове Аполон, Атина, Херакъл, Ерос, Пан, както и на местното божество Стримон. Бронзовите съдове са класифицирани в съдове, свързани с употреба на вода и балсамарии за масла. Откроява се и група от образци на малката пластика – култовите статуетки на Хера, Асклепий, Хермес, Аполон-конник. Някои предмети от колекцията са импортни високохудожествени произведения, а останалите са били изработени в местно ателие в Пауталия в периода края 2 в. – началото на 3 в.

Колекцията от художествена керамика от Пауталия от 2-3 в. е най-многочислена сред античния фонд на музея. Експонираните луксозни трапезни съдове са източени на грънчарско колело от фина глина с естествен примес от слюда и имат червен или сивочерен цвят след изпичането. Сред представените образци на каменната пауталийска пластика са оброчни плочи посветени на Асклепий, Хигия, Телесфор, Зевс и Хера, Херакъл, Дионис, Хермес, Артемида, тракийски конник и др; части от статуи на Асклепий, Зевс, Хера, Аполон. Почитта на Тракийският конник е засвидетелствана и с находки от негово светилище открито в м. Скендерска воденица в землището на с. Слокощица – вотивни мраморни паметници, посветителски надпис върху мраморна ара, допускащата почитането на Тракийския Херос в синкретизъм с Аполон. От монументалните скулптури са изложени бюстовете на Зевс и Хера Каристоренски от най-голямото извънградско светилище в м. Манзърица в с. Копиловци 1-4 в.

Атракционен елемент в археологическата експозиция е тракийска четириколка, датирана в 2-3 в., открита при археологически разкопки в с. Радловци.

Средновековният Велбъжд, с неговия териториален обхват е показан с керамични съдове, предмети на въоръжението, предимно върхове от стрели, сребърни и стъклени накити, оръдия на труда, нагръдни кръстове (енколпиони) от 10-11 в.  Преобладаващата част от тях са намерени в прилежащата територия на средновековния Велбъжд. Колекцията от керамика включва цели съдове и голямо количество фрагментиран материал. Застъпени са редица основни форми, характерни за времето от втората половина на 9 в. до края на 12 в. – началото на 13 в. Малка част от съдовете са украсени в техника “сграфито”. В голямата си част накитите се състоят от пръстени, гривните са застъпени в почти всички разновидности, характерни за епохата, като единствено изключение в тази насока представляват рисуваните стъклени гривни. Най-голям брой от намерените средновековни оръдия на труда са прешлени за вретено, изработени от глина, камък и кост. Сравнително широко застъпени са и костените шила.

Велбъжд продължава да бъде важен административен, духовен и културен център на Българското царство. След покръстването на българите регионът е обявен за обширна епископия с център Велбъжд. Правата на Велбъждския епископ са потвърдени с грамота на император Василий II от 1019 г., където за първи път се споменава името на средновековния град. От този век е Ръждавишкият сборник, който представлява интересен момент от средновековните екпсонати.

Османският период е представен с Ръждавишкото съкровище, състоящо се от сребърни и златни западноевропейски и османски монети и накити (16-17 в.)

Откритите  находки от различните историчски етапи са свидетелство както за богатото историческо минало на града и региона, така и за последователността и приемствеността в развитието на материалната и духовна култура тук.

Поради влизане в сила на новите правила за използване на Google Maps, може да има проблем с картата. Молим да ни извините, работим по отстраняването на проблема. Благодарим!

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция

Места наоколо, които да посетите

Къща музей „Димитър Пешев“ Музей „Средновековна църква Св. Георги“ с.Лисец – вр.Връшник с.Раждавица – вр.Риш местност Три Буки – връх Руен – зимен местност Три Буки – връх Руен м.Стражата – вр.Виден село Ломница – връх Арамлия (през село Чудинци)

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.