Музей „Средновековна църква Св. Георги“

  • Категория: Храмове
  • Област: Кюстендил
  • Населено място: гр.Кюстендил
  • Планина:
  • Координати: 42.27080, 22.67693
  • Уебсайт:
  • Адрес: ул. Колуша 56
  • Телефон: +359 78 552 083
  • Работно време: 9:30 - 18:00 (апр-сеп) 9:30 - 17:00 (окт-мар)
  • Почивни дни:

    няма

  • Входна такса:

    3 лв.

  • Беседа: 6 лв.
  • Достъпност:
Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо Галерия

Подробна информация

Средновековната църква „Св. Георги“ датира от 11 в. Тя е една от най-старите запазени на територията на Югозападна България. Размерите й описват правоъгълник, почти квадрат – 10 м. х 8.70 м., с квадратен наос. Четири масивни стълба поддържат сводовите рамена на кръста и куполния барабан.

Тя е цариградски модел на кръстокуполна църква, т.нар. царски тип, който през 11 и 12 в. съществува в по-важните градове на Византийската империя, поддържали активни контакти с Константинопол. По вида си е близка със знаменитите несебърски късновизантийски образци, както и с атинската църква Капникарея “Св. Теодор” от 1070 г. Тази рядка за провинциалните територии сграда се обяснява с факта, съобщаван от някои византийски източници, че през 1072 г. епископ на Велбъжд бил Никифор, грък с висока ученост, който ни е оставил ръкописен коментар на Йоан Златоуст. Освен това Велбъжд, Средновековният Кюстендил, е бил главен град на важна византийска тема и център на ромеизация на населението в тези български територии.

Отличителен белег на царския тип църкви е при строенето – начина по който тухлите са слепени с хоросан. Отвън те са през ред скрити под мазилка и прави впечатление за зидария с широки декоративни фуги (такъв градеж е и ранната византийска сграда Ротондата Св. Георги Кападокийски” в София от 4 в.). В това ортношение “Св. Георги” в Колуша се различава от своите съвременници в Гърция и Турция. В България има само две такива църкви оцелели – Св. Никола от 12-13 в. в Сапарева баня и старата част на Боянската църква – Св. Панталеймон.

Средовековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис. Има 4 изографисани пласта. Всички стенописи са изпълнени ал фреско – върху мокра мазилка преди да изсъхне.

Първият етап на изографисване на средновековната църква се свързва със самия строеж на църквата. От него не се виждат запазени стенописи. Може да бъде видяна само една малка част в южната страна на олтара. По голяма част от стенописите под корниза според иконографския им стил се отнасят към края на 11 началото на 12 в., когато територията на България е под византийска власт и Велбъждската епархия е включена в диоцеза на Охридската архиепископия. От 1090 до 1118 г. нейн архиепископ е Теофилакт Охридски, автор на “Житие на Св. Климент Охридкси”. Майсторството при изработката на стенопоисите говори за изаографисването им от майстори зографи от Солунската школа.

В ниската част на олтарната апсида е запазена част от нарисуваната илюзорна завеса, която има сакрален смисъл да обозначава границата между земния свят и небесния. По стените на проходите между трите олтарни членения са 4 образи на дякони в различни пози, по-дребни от тези по стълбовете в наоса. Те носят в покритите си с антимис ръце дарохранителници и кадилници. Според проф. Лиляна Мавродинова те са изобразени като участници в литургичното тайнство – пренасят хляба и виното за причстието от протезиса към светата трапеза след причестяването на вярващите и ги връщат обратно в олтара. Това след 6 в. е т. нар. Златоустова литургия Велик вход, олицетворяваща самата Христова жертва на разпятието. Това е уникален начин за изографисване на олтара в Югоизточна Европа от това време.

В източната част на наоса са представени Светци лечители, което се обяснава с природните дадености на града, а именно лечебните минерални извори, използвани още от древността. Това са Св. Ермолай и  Св. Дамиан със свитък в ръка, Св. Панталеймон държащ кутия с лекарства и Св. Козма на южния стълб.

В централната част на наоса има 4 светци-войни от тях се разпознава само Св. Мина. Представените Св. Сава от Сърбия и Св. Йоан Кръстител, както и две сцени в средата на апсизата са от третия иконографски пласт датиращ в 15-17 в.

Западната част на наоса представя 4 светици-две дяконистки Св. Варвара и Св. Неделя като защитнички на женския достъп до наоса, Св. Петка или Св. Марина, и Св. Екатерина в имперски одежди.

Образът на Св. Николай Марликийски е най-добре запазен. Красотата на изографисването му говори за чистотата на използваните бои, които са запазили  автентичния си вид.

Четвъртият изографисан пласт на средновековната църква „Св. Георги“ заема пространстовото над корниза, частта с иконите под него е свалена за реставрация и ще бъде експонирана в съседната на църквата възрожденска сграда. Той се датира непосредствено след Освобождението от 1878 – 1880 г., когато църквата е напълно реставрирана след частичното й разрушение от Османците през 60-70-те години на 19 в. Стенописите от този пласт представляват типична за българското Възраждане иконография. Куполът на църквата, където е образът на Бог Савот, е изографисан от известния през Възраждането зограф Иван Доспевски. Останалите стенописи са направени от местни майстори зографи.

Съществува легенда, че под основите на църквата “Св. Георги” е гробът на Михаил III Шишман, който намира смъртта си в околностите на Велбъжд след битката със сърбите през 1330 г. При реставраторската работа и направените археологически разкопки бе открит гроб, но без наличие на царски погребален инвентар.

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция

Места наоколо, които да посетите

Къща музей „Димитър Пешев“ Регионален исторически музей – гр. Кюстендил с.Лисец – вр.Връшник местност Три Буки – връх Руен – зимен местност Три Буки – връх Руен с.Раждавица – вр.Риш м.Стражата – вр.Виден село Ломница – връх Арамлия (през село Чудинци)

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.