Подробна информация
Един от най-плодовитите, от творческа гледна точка, периоди на Иван Вазов са свързани с град Берковица. Въпреки че живее в града по-малко от две години, патриархът на българската литература успява да сътвори множество разкази – „Митрофан и Дормидолски“, „Белимецът“, „Моята съседка Гмитра“, „Грамада“, „Зихра“, „На Ком“, „На детето“, „Малини“. Това казва и самият той.
„Животът ми в Берковица съвпада с един от най-плодовитите периоди в моето творчество”.
Той оставя трайни следи в живота на града, в който работи като председател на окръжния съд от месец март 1879 г. до месец септември 1880 г. Там живее в Ипеклийската къща, в която днес се помещава музеят, посветен на най-големия български писател. Освен с Вазовото наследство, къщата е прочута и със своя автентичен възрожденски стил, който запазва духа на Берковица от отминалата епоха. Построена е от български майстори и в средата на миналия век е обявена за национален паметник.
Както повечето къщи на знатни граждани по онова време, така и в тази първият етаж е бил приспособен за стопански цели, а горния – за живеене. Мъжкото крило се намира вдясно, където е живял и Вазов в просторна стая с камина, много прозорци и страхотна украса. В дъното на стаята е запазена автентична турска баня.
Въпреки че лявото крило е било женската част, в него е живял и друг от членовете на съда в Берковица – Иван Стоянов. По неговия образ е изграден героят на Дормидолски в произведението „Митрофан и Дормидолски. Впечатление в неговата стая прави изкусно дърворезбования таван, изработка на прочутите тревненски майстори.
Къща музей „Иван Вазов“ в град Берковица е един от 100-те национални туристически обекта. Намира се в съседство с Етнографския музей.
