Подробна информация за маршрута
Още от самото село Зимевица се вижда крайната ни цел – връх Тодорини Кукли. До там ни делят около 15 км и още толкова в обратната посока и около 700 м денивелация. Трекът не е много труден, стига да имаме готовност да вървим около 30 км на ден по пресечен терен.
От селото започваме прехода на северозапад, по запазен римски път, по който има синя лентова маркировка и табели, която се оказа много добра. На Разклон 1 можем да тръгнем и в двете посоки за Куклите, но тракът е записан на отиване през дясната страна, така че свиваме надясно. Тук губим синята маркировка. Стигаме до една тенекиена кошара, зарязваме гадаенето къде е маркировката и тръгваме по един път на север. От източната ни страна излиза пълноводна река, която двеста метра по-надолу потъна в земята.
След това влизаме в една гора, където отново стъпваме на римския път, който не е много ясно различим, но пък се виждат наредените камъни и върху тях поникналите вековни дървета. Пътя изчезва при един поток по-нататък. Този поток е и последната вода на качване. Над него свършва гората и излизаме до единствената къща на билото и веднага се забелязва коловата маркировка на маршрута Ком-Емине. Тя е само на 500 м на север, но трудно стигаме до нея, тъй като тревата е много особена и по нея се върви трудно.
След като стигнахме до коловете, не беше проблем нататък до Тодорини Кукли. На връщане избираме друг път – на разклона на Ком-Емине с пътеката за град Вършец тръгваме по черния път на юг. Оказва се, че това е маркираният в синьо туристически маршрут от село Зимевица. Надолу по пътя се натъкваме на още един голям понор, който поглъща друга река. Бавно и полека отново достигаме до началната точка, където завършваме прехода.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
