Подробна информация за маршрута
Маршрутът в GPS този трак е само част от “Вазовата екопътека”, тъй като водопадът беше замръзнал и нямаше как да преминем от другата страна на пътеката, за да продължим и да я изминем нацяло. Въпреки това, тя е не по-малко красива и живописна. Хубаво е да имате едно наум за екипировката, понеже местността е доста усойна и на места има възможност от образуване на поледици. Ако оставим това на страна, преходът е лек безпроблемен.
Тръгваме от гарата в центъра на селцето. Прекосяваме река Искър и няколкостотин метра вдясно има разклон вляво, който трябва да хванем. Ще го познаем по огромната табела, която указва началото на “Вазовата екопътека”. По принцип, ако не е заледено, пътят там е асфалтов. Километър нагоре има ново отклонение вляво, а маркировката добре показва че трябва да тръгнем по него. След още 100 – 200 метра асфалтът свършва. Вървим още малко и сме на приятно дървено мостче, край което бурно се сипят каскадите на река Скакля. До мостчето има и малка пещера. Пътят се разклонява и ние хващаме лявата пътека, към водопада.
Малко по-нагоре има изградена пейка, върху една гола скала, от която се вижда клисурата в едната посока и водопада в другата. Няколко стъпала и пътеката продължава. 5 минути по-късно достигаме водопада, който тъкмо започва да се размразява. Тук е момента да споменем, че трябва да подходите изключително внимателно, тъй като в периода на разтапяне има голяма възможност от падане на огромни късове лед от над 80 м. Ние чухме тътена на падащ блок от доста далеч и беше много респектиращ.
Тъй като нямаше как да преминем нататък по маршрута, решихме да се върнем и на разклона при мостчето да хванем другата пътека. Тя вървеше полегато няколкостотин метра и накрая излезе отново на маркировката на екопътеката. Реално, ние сме изпуснали финалното изкачване към село Заселе, както и продължителното слизане до тази точка. 50 метра по-надолу от нас трябва да се излезе от пътя наляво. Половин километрова пътека ни отвежда до едно невероятно красиво място – скалата Зли камък.
От нея се открива невероятна гледка към Искърското дефиле под нас. Край извивките на река Искър преминава и ж.п. линията, която е описана от Вазов в прословутия разказ “Дядо Йоцо гледа”. Много хора казват, че именно това е скалата на дядо Йоцо, но ние оставяме на вас да го прочетете и да дойдете тук, за да можете да прецените дали е така. Едно е сигурно – това е едно прекрасно място, което си заслужава да бъде видяно.
След като се откъснем от него, се връщаме назад до мястото, където излязохме от асфалтовия път и поемаме по него надолу, където води и туристическата маркировка. След известно време пътят излиза на познато за нас място, и ние продължаваме към края по него. Преходът ни завършва отново на гарата, откъдето тръгнахме.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук