Подробна информация
През 1908 г. жител от околията открива по случайност бронзова фигура на глиган в естествени размери и тегло от 177 кг. Тъй като по това време тази област се е намирала в пределите на Турция, скулптурата може да се види в музей в Инстанбул. Въпреки всичко ценната находка не е била свързана с някое голямо археологично откритие и местността не е била щателно проучена. Това се случва през 1931 г., когато на гробницата случайно се натъкват местни жители. През същата година стартира проучването й от известния български археолог и политик Богдан Филов.
Датировките я отнасят към периода 4 в. пр.н.е. – 3 в. пр.н.е. Макар че това е далеч след времето на микенските гробници, тя е изградена в сходен на тях стил. Състои се от много дълъг коридор с триъгълен свод, две последователни преддверия и куполна обла зала, която е същинската погребална камера. Коридорът е дълъг 20.65 м, широк 1.55 м и висок около 2.50 м Погребалното помещение е с диаметър 3.30 м, и височина на купола 4.30 м, а в него се намират голяма каменен саркофаг и две урни.
Отвън гробницата представлява огромна могила с диаметър 90 м и височина 15 м. Ориентирана е в посока изток-запад, като входа е от изток. Градежът представлява така наречената “суха зидария” – без хоросан. Големите, добре обработени каменни блокове са свързани помежду си с железни и дъбови скоби. Входовете на различните помещения е бил затварян по различен начин. Първият коридор – дромосът, е намерен зазидан. Следващите две камери са били затворени следователно с масивна каменна плоча и еднокрила каменна врата. Входът в самото гробно помещение е бил разделен с двукрила бронзова врата.
По данни на изследванията става ясно, че гробницата използвана многократно. Извършените погребения в нея са поне четири, за което свидетелстват множеството открити ценности и артефакти. Археолозите се натъкват на много предмети от злато, бронз, желязо, керамика и стъкло. Сред тях са златни накити, железен нагръдник, глинени съдове, бронзов свещник, висок 1.34 м, украсен със статуетка на танцуващ сатир и много други вещи, които днес могат да се видят в музеи в София и Хасково. Счита се, че това е лобна могила на Хероон – герой, почитан в специален култ, покровител на мястото, където е погребан.
Тракийската куполна гробница е едно невероятно архитектурно дело и е обявена за паметник на културата в бр. 67 на Държавен вестник през 1968 г. Днес е част от 100-те национални туристически обекта на България. За да бъде посетена е нужно да се свържете предварително с информационния център в с. Мезек.
