Подробна информация
Непосредствено до граничното селце Мезек, в източната част на Родопите се издига хълмът Калето, върху който лежат руините на средновековната крепост, наречена от местните на името на възвишението. Останките са най-добре запазените такива в Родопите, а до началото на миналия век крепостта се е извисявала в пълния си ръст.
От историческа гледна точка има колебания в уточняването на периода на строеж. Според някои това е древното византийско укрепление Неутзикон, строено през 11 в., което се е намирало на границата между Пловдивската и Одринската област в далечното минало. Други смятат, че това е прочутата Версиникия, където хан Крум разбива византийските войски през 813 г. и завладява Тракия. Едно е сигурно – че твърдината е била гранична стражева крепост, която охранява обширните територии между реките Арда и Марица.
Площта, оградена от каменни стени е около 7 дка. Дебелината им достига на места до 2.50 м и са изградени от ломен камък, слепен с хоросан, украсени с три тухлени пояса от външна страна. По протежението на зидовете са разположени девет отбранителни кули с обла форма. Пет от тях са разположени на южната стена, две на западната, от които едната охранява главния портал и по една на северната и източната.
Първите археологически проучвания не са много задълбочени. Правени са през 1930 г. от д-р Александър Рашенов, но при тях са уточнени границите и укрепителните системи. По-късно са направени консервационни работи по стените и кулите, а през 1983 г. са организирани много по-щателни проучвания и разкопки. От тогава са най-голямата част от находките, открити в местността – върхове на стрели, подкови, различни предмети от бита. Голяма част от ценностите са керамични съдове, датиращи от 13 в.-14 в. Открити са и много материали, които спадат към по-ранни от 11 в. периоди, което е основа за твърденията, че крепостта е доста по-стара от сведенията. Като цяло разкритията показват, че тя е била оживена. Открити са зърнохранилища с овъглено жито и основите на мелници, метални и керамични предмети, които обуславят стопанския живот на нейните обитатели.
Укреплението е използвано до падането на региона под османска власт. Въпреки това тя е останала запазена векове наред. Цялостта й е нарушена едва в началото на 20 в., когато турците са разрушили голяма част от нея, за да използват камъните за построяването на казарми в Свиленград. Сведенията за това са от 1900 г., когато тази част на България е била все още в пределите на Турция. В резултат на това днес виждаме повечето стени разрушени до половината, а голяма част от тях са дори още по-ниски.
Освен с впечатляваща история местността е подходяща за пешеходен туризъм. Няколко туристически маршрута минават от тук, като най-известен е този от село Мезек до вр. Шейновец, където на 5.10.1912 г. се провежда първото сражение от Балканската война. Ако сполучите на хубаво време с добра видимост по цялото протежение на пътеката може да се наблюдава Бяло море.
През 1827 г. Мезешката крепост е обявена за Народна старина в бр. 221 на държавен вестник от същата година. В бр. 68 през 1968 г. е записана като архитектурно-строителен паметник на Античността и Средновековието. Консервационни дейности са извършени през 1963 г., 1973 г. и между 2007 г. – 2013 г. Днес тя един от 100-те национални туристически обекта.
