Подробна информация за маршрута
Освен приятни горски пътеки и обзорни гледки, екопътека „Лозенска планина“ отправя поглед към историята и духовната култура. По нея са изградени два мемориални комплекса – на незнайния четник на Бенковски под връх Половрак и на капитан Димитър Списаревски, близост до село Долни Пасарел. Освен това, маршрутът преминава през Лозенския манастир „Св. Спас“. По средата на екопътеката се намира третият по височина връх в Лозенска планина – панорамния връх Половрак (1182 м). Ние извървяхме пътя от Долни Лозен до Пасарел през зимата, но ще го запишем като летен, защото това е най-подходящото време за разходка по него.
Като цяло преходът по Лозенската екопътека е лек, тук-таме има малко по-задъхващи баири, но нищо трудно. През по-голямата част се върви по широки черни пътища и горски пътеки. Единствено след връх Половрак има повечко голи участъци. Следва се червената туристическа маркировка, която е доста добре положена, но трябва добре да се оглеждате и да не вървите машинално, понеже на доста места излиза от основния черен път, по разни пътечки. В повечето случаи ще стигнете на едно и също място, по който и път да хванете, но има разклони, които ако изпуснете, може да се озовете не където пожелаете. Но няма да пиша за всички такива разклони, защото описанието ще стане чаршаф, но ще гледам да засегна най-важните. Последната вода по маршрута е край Лозенския манастир.
От село Лозен до Лозенския манастир
Тръгваме от началото на тематичната улица Половраг в село Долни Лозен, в посока Лозенска планина. Това е, ако не се лъжа, последната спирка на автобус №5 от София. След почти километър по асфалта достигаме до учебния център на БЧК, малко след който е началото на екопътека „Лозенска планина“.
Навлизаме в гората и след първия завой на пътя маркировката излиза от него (Разклон 1) и е хубаво да внимавате да не я изпуснете, за да не излезете от гората. Следва малко изкачване, след което стъпваме отново на пътя и почти веднага излизаме, но тук не е толкова фатално. Пак изкачваме по горската пътека и излизаме до Ловджийската чешма. Край нея пътят прави остър завой наляво, след което остър надясно. Тук е важно не следваме втория завой, а да продължим направо (Разклон 5), където се намира Лозенския манастир „Св. Спас“. Манастира е на невероятно място и от него се открива част от Софийско поле, на фона на Стара планина.
От Лозенския манастир до връх Половрак
Малко преди входа на манастира екопътеката продължава надясно. Следва ново леко изкачване и край една пейка трябва да се отклоним отново вляво (Разклон 6). Преходът минава по обширни поляни с беседки и гледка към Витоша, след което отново навлизаме в гората, за да достигнем до разклона към Половрак (Разклон 7). Има си хубави табели, но все пак внимавайте, да не продължите направо, че ще вземете да стигнете до връх Попов дял (1190 м).
Току преди върха се намира едно от най-интересните места по Лозенската екопътека – мемориалният комплекс на незнайния четник на Георги Бенковски. Сказанията говорят, че той бил единственият оцелял от Хвърковатата чета и се е крил дълго време в пещера под Половрак. Селяни му носили храна и вода, но бил предаден и убит. На лобното му място е изграден мемориален комплекс, а на паметника му е записано „Вместо кандила блещукат звездите на незнайно падналите български великани“.
На метри от оградата на мемориала се намира скалистия връх Половрак – основната цел на екопътека „Лозенска планина“. Името му идва от древните траки и означава „орлов поглед“. Напълно оправдано е. Някои казват, че оттук се открива една от най-хубавите гледки към Софийско поле. С тази разклика, че освен нея имаме панорама към Плана, Рила, Верила, Витоша и … комините на Дружба.
От връх Половрак към Долни Пасарел
От връх Половрак продължаваме прехода със слизане по южните склонове на планината. Не след дълго подминаваме заслон Половрак. Важно е да споменем, че от тук плетеницата от черни пътища е много голяма и трябва да се оглеждате за маркировка или да използвате GPS трака стриктно. Слизането е плавно и без напрежение в колената. Маршрутът на екопътека „Лозенска планина“ криволичи ту из горички, ту край поляни. Вдясно ни остава привлекателната Лалина могила, откъдето също казват има страхотна гледка. Достигаме до един кът за отдих с няколко пейки под дърветата и няколко фургона наблизо. Пресичаме черния път и тръгваме надолу (Разклон 15). Оттук все така, докато все по често минаваме покрай къщите от вилната зона на Долни Пасарел.
С навлизането отново в горичката, покрай пътеката започва да се вие малка рекичка, която на няколко пъти се налага да прескачаме/прецапаме. Малко по-надолу табела ни спира край мемориала на българския летец капитан Димитър Списаревски, който по време на бомбардировките над София проявява смелостта да се вреже във вражески самолет и отломките от неговата машина падат точно на това място.
След дълбок поклон продължаваме и скоро достигаме края на Лозенската екопътека, но маркировката продължава вдясно. Маршрутът излиза на язовир Пасарел и върви покрай него, докато стигнем до въжения мост, който излиза точно на спирката на автобус №3 за София, където и нашият преход завършва.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
