Подробна информация за маршрута
Дряновската екопътека е кратка, но красива разходка сред природата около град Дряново, по кръгов маршрут непосредствено над Дряновския манастир и пещерата „Бачо Киро“. Основната атракция по нея е „Пейката на любовта“, от която се открива красива панорама над манастира и околностите. До нея е подходящо за всеки, който има предвид, че го очаква задъхващо изкачване по камениста пътека. Подходящо е и за деца. След това обаче не е никак препоръчително за хора със страх от височини.
Състояние на Дряновската екопътека
Дряновската екопътека е доста модифицирана от официалния си маршрут, тъй като някои от дървените съоръжения по него са полуразрушени. Към момента се използва основно за изкачване до „Пейката на любовта“, до която се стига без проблем. Кръгът се затваря по алтернативен маршрут, който слиза по отвесен склон над Дряновска река.
Този алтернативен маршрут обаче официално се води затворен. По него има една почти отвесна метална стълба, която е класифицирана като опасна и е заградена с верига. Минава се, но е на собствена отговорност и определено трябва много да се внимава. Препоръчително е връщане обратно по пътеката.
Най-важното за маршрута
- Началната точка е паркингът на Дряновския манастир „Св. арх. Михаил“, но имайте предвид, че през летните уикенди е натоварен и може да е трудно да паркирате.
- Маркировка има само до „Пейката на любовта“ (зелен цвят), след което трябва да се използва GPS трака.
- Питейна вода – има чешма в самия манастир.
- Теренът е пресечен през по-голяма част от Дряновската екопътека.
- Открит/сенчест – през цялото време се движим през гора.
- Опасни участъци има, ако решите да продължите по втората част след „Пейката на любовта“.
Изкачване до „Пейката на любовта“
Тръгваме по моста пред Дряновския манастир и завиваме по тесен път наляво, в посока пещерата „Бачо Киро“, следвайки зелената маркировка. След 150 метра има заведение с малък паркинг отляво, докато пътеката продължава към пещерата по приятна пешеходна алея. Почти веднага вдясно е отбивката за хижа Бачо Киро, но ние сме направо. След 5 минути излизаме на едно от най-красивите места по Дряновската екопътека – река Андъка пада по скалистото си корито, образувайки няколко водопада. Минаваме по моста и по стълбище се качваме до входа на пещера „Бачо Киро“. Желаещите могат да я посетят, преди да продължат по скалистата пътека нагоре.
Продължаваме с изкачване към „Пейката на любовта“. Тук Дряновската екопътека е най-стръмна, но е за кратко. Около 5-10 минути са необходими да стигнем до мястото, където стръмното изкачване свършва и продължаваме по по-полегата горска пътека. През октомври по този участък се срещат диви циклами.
Още 5-10 минутки (общо около 20-30 от началото) са необходими да стигнем до отклонението вляво, което ни извежда до панорамната скала, върху която е поставена Пейката на любовта. Наистина гледката оттук е зашеметяваща и в прав, и в преносен смисъл. Извисяваме се над Дряновския манастир, заобграден от скалите на Предбалкана. На платото вдясно се вижда и Кръста, до който се стига по съседната екопътека „Виа Ферата“.
Втората част на Дряновската екопътека
Връщаме се до отклонението и продължаваме по маршрута. След минутка има ново разклонение, точно преди една беседка. Зелената маркировка продължава направо към село Долни Върпища, а ние се отклоняваме наляво. Почти веднага излизаме на още една панорамна площадка. Прекосяваме я и тръгваме по пътека край ръба на скалата, но по мое мнение лесна за безопасно преминаване. В гората в тази част находищата на дива циклама са доста по-концентрирани.
След 5-10 минутки трябва да внимаваме да хванем отбивката от GPS трака, защото разклонение по-скоро няма и пътека вляво не се вижда. Аз лично го пропуснах и се връщах. Та, отбиваме вляво, когато и където каже GPS трака. Имаме 1-2 минутки в гората, след което се озоваваме на една хлъзгава стръмнина точно преди металната стълба, която според мен е по-голямата причина за затварянето на пътеката, отколкото самата стълба.
Тук трябва да сме най-внимателни, защото има десетина метра, които са доста стръмни с хлъзгави камъни и сипеста пръст, а точно под тях не е обезопасено при ръба на скалата. След този участък е зелената метална стълба, която се спуска почти отвесно по скалата и трябва да се минава на заден ход. Железните парапети изглеждаха здрави, а самата стълба – сравнително стабилна. Това обаче не отменя факта, че преминаването е на собствена отговорност. Не намирам данни за височината на стълбата, но ми изглеждаше поне 15 метра, последните 4-5 от които си е направо отвесна. Определено не е за хора, които се страхуват от високо. Минем ли този участък, всичко е наред.
След стълбата слизаме до коритото на реката (има пътека направо покрай скалата, но тя е за катерачните обекти наоколо). Малко по-надолу, с отбивка вдясно, е малкият водопад Синия вир на Дряновска река. Пътеката върви през гората покрай реката в следващите 10-15 минути, когато излиза при сцената на задния вход на Дряновския манастир. Имате опция да се върнете на паркинга през самия манастир, както и покрай заведението отсреща, на което обърнахме внимание в началото на маршрута.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена. Калкулирай цената тук
