Подробна информация
В хода на Руско-турската освободителна война Плевен придобива изключително голямо военно и стратегическо значение, а Плевенската епопея се превръща в един от най-значимите моменти в неговата история. Тук се водят едни от най-мащабните битки във войната, включващи над 100 хиляди руски, румънски и български бойци и над 40 хиляди османски, водещи сражения в продължения на пет месеца.
Панорамата “Плевенска епопея” е построена в чест на 100 годишнината от освобождаването на града от робство. Монументът се издига на самото бойно поле, в Скобелевия парк-музей, непосредствено до редута “Кованлък”, където по време на третия щурм се водят едни от най-тежките сражения. Величествената сграда приютява музей, който в четири зали пресъздава по вълнуващ начин борбите за независимост. Паметникът има форма на пресечен конус, повдигнат върху четири колосални щика, високи 47 м и символизиращи силата на оръжието, донесло свободата. Хоризонтално придържани от щиковете са четирите пръстена, три от които олицетворяват трите щурма на Плевен, а четвъртия пръстен с декоративните щикове – блокадата на града.
Музейната експозиция е разделена в четири разделения – уводна, панорамна, диорамна и заключителна зали. Грандиозни платна на 13-те руски и български художници въвеждат посетителите в годините на Руско-турската война с моменти от българската история по това време – “Османското иго”, “Априлското въстание”, “Манифестацията в Санкт-Петербург в подкрепа на българския народ”, “Руската армия преминава Дунав”, “Защитата на Самарското знаме”, “Боят на връх Шипка”.
След два неуспеха на руските сили, Осман паша изпуска момента да се възползва от моралното и военното си преимуществото и да нанесе решаващ удар, с който да прогони нашествениците. На 3 септември 1977 г. генерал Скобелев превзема Ловеч и се отправя към Плевен, а успелите да избягат се присъединяват към османската войска там, заедно с още 13 батальона турци. От своя страна руснаците също изпращат подкрепления на този фронт, заедно с помощта от румънска страна. Така силите са разпределени около 100 хиляди към 40 хиляди в полза на нападателите. На 11 септември Скобелев предвожда настъпленията от третия щурм на Плевен. Разразява се кървава битка а във Втората зала ние се озоваваме точно в средата на бойното поле.
От всички страни ни заобикаля гигантското панорамно платно, високо 15 м и дълго цели 115 м, което опасва цялата зала с диаметър 40 м. На него е представен третият щурм, а нашата гледна точка към събитията е от най-високия хълм, насред сражението. По цялото протежение са изобразени стълкновенията между руската и турската армии, тропота на оръдията, неспирните атаки на руснаците и защитаващите се турци. В южната част се вижда драматичната битка на Зелените възвишения, която води единствен отряда на ген. Скобелев. Въпреки че щурмът е счетен за неуспешен, сърцатата армия продължава действията си, изправена пред многобройната войска на Осман паша. Сред нападателите на бойното поле се появява и самият Скобелев и този момент също намира място на платното. Не са пропуснати и помощниците, които през цялото време се грижат за воюващите – лекари, сестри и санитари.
Въпреки сериозните настъпления и превъзходството на атакуващите в числен план и този щурм е отбит. Долината пред турските укрепления е попита от кръвта на 6500 души от Скобелевия отряд и неслучайно получава името си “Мъртвата долина”. В глобален план загубите за руснаците са още по-големи – 13 000 души, а румънците губят около 3 000. В някои непотвърдени статистики се споменават за общи загуби на окупаторите от над 20 000 души само за два дни. От своя страна загиналите от турската войска са около 5 000.
Това кара главнокомандващите да променят стратегията от преки нападения. Официално начело е назначен генерал Едуард Тотлебен, известен със защитата на Севастопол по време на Кримската война. Неговата стратегия е тоталната окупация на града. По този начин се цели изолирането на вражеските армии, което да доведе до свършването на всичките им запаси. След като тази тактика започва да се прилага Осман паша не вижда положителен изход от ситуацията и отправя искане към висшестоящите да прекрати отбраната и да се оттегли, но то бива отхвърлено.
Диорамната зала пресъздава последната битка за Плевен на 10 декември 1877 г. в долината на р. Вит. След тримесечна обсада, откъснати от всякакви връзки с външния свят и останали без снабдяване, турският главнокомандващ решава да направи последен опит да разцепи обсадата, водейки до нови кръвопролития. Той преминава река Вит и влиза в пряк сблъсък с очакващите ги руснаци, които, обаче, са непреклонни, разгромяват османците и слагат край на Плевенската епопея.
Заключителната експозиция е свързана с капитулацията на Осман паша и зимното преминаване на руската армия през Балкана. След като настъпниците са преодолели най-голямото предизвикателство, без да чакат се отправят към Шипка, където по-рано се разиграва друг преломен момент във войната. Защитения проход дава път на руснаците да направят считания за невъзможен зимен постъп през Балкана. След успешното преминаване в южна България е превзето Шейново и тези събития карат турското правителство да поиска мир. Така на 3 март в Сан Стефано е подписан мирен договор, по силата на който България отново се превръща в свободна държава.
Всякакви материали, свързани с показаните в четирите зали събития, са изложени редом до картините. Богат документален и снимков материал свързан с освободителните действия е изложен в музея. Артилерийски оръдия, военни униформи и лични оръжия са само част от снаряжението, което е представено пред посетителите.
Панорама „Плевенска епопея“ е един от 100-те национални туристически обекта.