Подробна информация за маршрута
Връх Мара Гидия (1790 м) е най-високият връх в Етрополския дял на Стара планина, а маршрутът от хижа Кашана е най-удобният за изкачването му. Преходът върви изцяло по старопланинското било. Преминава последователно през върховете Мургана (1639 м), Челопешка баба (1722 м) и Мирковска баба (1745 м) и е много панорамен. Той е един от най-достъпните билни преходи в Стара планина, тъй като началната точка е в най-високата част на Златишкия проход. Сравнително лесен е за вървене и е подходящ за всеки, който може да ходи дълго в планината. В двете посоки отнема 5-6 часа, в зависимост от темпото и почивките.
Най-важното за маршрута от хижа Кашана до връх Мара Гидия
- Началната точка е разклонът за хижа Мургана по главния път на Златишкия проход над хижа Кашана, докъдето се стига с автомобил. Проходът се ползва активно, макар че е официално затворен от 80-те години на миналия век, заради лошо качество на пътя, макар че според мен не повече от 10 км са в лошо състояние.
- Маркировката е червена и е перфектна, като извън горския пояс следваме жалоните от зимната маркировка. В началото, в гората, просто бъдете по-съсредоточени, за да не хванете някой от многото пътища.
- Питейна вода има само на едно място, малко преди разклона за връх Мургана.
- Теренът е предимно почвен, ако минавате по билото, както е записан трака. Билният път, който подсича върховете, е осипан с камъни и е много неприятен за вървене.
- Открит/сенчест – първия половин час се движим през рехава гора, след което е изцяло на открито.
- Опасни участъци няма, като само може да се оглеждате за пастирски кучета. Още една причина да изберете да минете през върховете, а не по пътя.
Съвети за маршрута от хижа Кашана до връх Мара Гидия
Основният съвет за маршрута до връх Мара Гидия е за началото. Оглеждайте се по-зорко за маркировката, докато не излезете от гората и не хванете билния път. Червената лентова е перфектна, но понеже на няколко пъти излиза от широки пътища, е лесно да пропуснем разклоните, ако се заговорим или отвеем.
Вторият съвет е относно избора на вариант за вървене до връх Мара Гидия от (преди) връх Мургана нататък – по билния път или по билната пътека. Аз категорично препоръчвам билната пътека, освен ако няма много силни ветрове, защото теренът е почвен и много приятен за вървене. Има две изкачвания – на Мургана и Челопешка Баба – които са не повече от 10-15 минути, но след това вървенето е почти равно. А и е доста по-красиво. Докато билният път е осипан с едри камъни, върви се ужасно по него и почти не пести усилия. Дори напротив, мисля че натоварва повече. GPS тракът е записан по билната пътека и описанието е за него.
Можем да разделим маршрута на две части:
- От хижа Кашана до връх Мургана (1:20 часа)
- От връх Мургана до връх Мара Гидия (1:40 часа)
От хижа Кашана до връх Мургана
Започваме изкачването на връх Мара Гидия от разклона за хижа Мургана, който е на 100-200 метра над хижа Кашана в посока Етрополе. Там от главния път на Златишкия проход излиза широк черен път, но е важно да не тръгнем по него. Почти веднага вдясно излиза по-тесен горски път. Табелите са повече от ясни, но все пак имайте предвид. След 200 метра пътеката излиза вдясно от пътя по горска пътека с по-голям наклон. След 5 минути излизаме на широк дърварски път и продължаваме по него вдясно и нагоре. Вървим по него 10-15 минути и отново трябва да излезем по пътека от него вдясно.
Скоро излизаме от гората на обширна поляна, където виждаме основния билен път, по който ще се движим за известно време. Вляво се откриват първите панорами към Златишко поле. Пътят върви с лек налон и след 10-ина минути стигаме до малко езерце (или голям гьол), на който стадата от крави се събират на водопой. Вдясно на хълма има паметник. След още 7-8 минути минаваме покрай чешмата „Поповата чучурка“, която е на 50 метра вдясно от пътя и е единственият водоизточник по маршрута. Веднага след нея е тройният разклон за хижа Мургана и връх Мургана. Наляво е хижата, направо (билният път) и надясно (по-приятен за вървене път) водят към върха и се сливат след 500 метра.
Избираме по-приятния път, откъдето се вижда откритият рудник „Елаците“. Следва кратко спускане до билния път, който прави остър завой и започва да подсича връх Мургана. Направо (пътят завива наляво) тръгва пътека по жалоните на зимната маркировка право нагоре към върха. Пътеката е с голям наклон, но с леко темпо за 10 минути сме горе. Малко по-напред в самият връх, а панорамата вече е във всички посоки.
На изток се вижда целият Златишко-Тетевенски дял на Стара планина, от върховете Курдуна (1822 м) и Свищи плаз (1888 м) до връх Вежен (2198 м) в далечината. На запад се вижда нашето било, започвайки от следващия връх Челопешка Баба (1722 м), през Мара Гидия (1790 м), до връх Етрополска Баба (1787 м). На юг гледката е към Златишко поле, а на север – към рудник „Елаците“. До тук сме за около 1:20 часа.
От връх Мургана до връх Мара Гидия
Продължаваме на запад по билото към връх Мара Гидия. Пътеката е равна и приятна, като започва леко спускане надолу. Скоро слизаме отново до билния път, по който трябва да повървим още малко. Почти веднага е разклонът за хижа Мургана, за която се слиза по склона наляво. Ние продължаваме направо и след 5 минути сме на следващия разклон, където избираме билния път или билната пътека. Въпреки че дясното разклонение също изглежда като път, то е нашата посока и преминава в пътека точно преди самото изкачване на Челопешка Баба. И тук пътеката е с голям наклон, малко по-камениста от предната, но за 15 минути вече сме горе. Върхът е по-скалист, което донякъде го прави по-атрактивен. До тук сме за общо около 2 часа.
Пътеката продължава по билото и почти не се разграничава седловина между Челопешка Баба и Мирковска Баба – вървим почти водоравно. Подминаваме Миркова Баба и продължаваме без особени наклони, с гледка към село Мирково вляво. Пътеката в един момент върви близо успоредно на билния път, по който се вижда някаква постройка, която прилича на заслон, но не е. На следващия връх има някаква инсталация, която на мен ми заприлича на мълниезащитен заслон, но не мога да съм сигурен. Покрай скалата е изградена метална пътека, която води до панорамна площадка. Тук вече гледката е доста по-природна, защото рудника остава встрани, а под нас се откриват околията на Етрополе и града по средата.
Вижда се и връх Мара Гидия, който е на 500 метра. До него продължава да е равно и стигаме за по-малко от 10 минути. Гледките не се променят много и продължават да са си красиви във всички посоки. Пред нас остава само връх Етрополска Баба (1787 м). Общото време до тук е около 3 часа.
Накъде да продължим?
Има доста възможности за продължение на прехода до връх Мара Гидия, ако не искаме да се връщаме по същия път:
- Връщане с отбивка през хижа Мургана.
- Слизане до хижа Мургана и след това до село Челопеч по някой от двата маршрута.
- Продължение към хижа Чавдар и слизане до село Буново.
- Слизане към село Мирково след връх Етрополска Баба.
- Най-дългото от всички е слизане до Етрополе.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
