Подробна информация
Перперикон е древно светилище, разположено на скалист връх с височина 470 м. Каквото и да напишем днес може да бъде непълно като информация утре, тъй като е един от най-важните археологични центрове в България през последните години и там ежедневно се провеждат нови изследвания и разкопки. От гледна точка на изкопните работи е сравнително “млад” обект – работата по него започва през 2000 г.
От историческа гледна точка, обаче, Перперикон е изключително древен. Култовата дейност там започва през 5 хил. пр.н.е., свързана с култа към Бога Слънце. С изминаването на хилядолетията и развитието на цивилизацията храмовият комплекс се разраства и претърпява промени, за да стигнем до свидетелствата, които се откриват днес пред нас. То представлява своеобразна крепост със здрава крепостна стена, зад която се очертават две предградия на север и юг. Централно е разположен изсечен в скалите дворец с площ около 10 хил. кв.м, а на най-високата част на хълма, най-близо до боговете се намира акрополът.
Сведения, които се откриват сред разкопките, подкрепени с писания от древни източници сочат, че е много вероятно това светилище да е дълго търсеният храм на Дионис, за който се знае, че е в Родопите. След множество изследвания се открива, че жреците са извършвали свещени ритуали с вино и огън, които са характерни за храма на Дионис. Той, заедно с този на Аполон в Делфи, са двата най-значими оракула в древността. Един от основните източници, визиращи Дионисиевия оракул в Родопите, е съчинението “Дванадесетте цезари”, където е описано пророчеството, дадено на бащата на Октавиан Август – първият римски император. Според него, високо лумналите пламъци при жертвоприношението в храма са предвещание, че Октавиан ще бъде господар на целия свят. По рано през вековете, същото знамение е направено за великият Александър Македонски, който ще управлява познатия дотогава свят. Херодот също говори за подобно място на връх в планината, където жрица дава предсказания, точно както в Делфи.
С изкачването нагоре по възвишението ще се убеждавате в невероятните технологични постижения на хората в далечното минало. Още в самото начало на разходката се различава модерната отводнителна система, която са ползвали, за да насочват дъждовната вода в желаната от тях посока, да я складират и използват при нужда. Днес на мястото на главния проход са изградени модерни стълби за по-лесното преминаване на посетителите, но под тях можем да видим грубо изсечените гигантски стъпала, които водят към светилището. След като се запознаем с древните технологии за производство на вино сме на път да влезем в дворцовата част. На входа все още личат вдлъбнатините от тежките порти, които ни въвеждат в тронната зала. На около метър и половина отстъп от земята е вдълбаният в скалата трон, на който е седял владетелят на храма.
В тази част на върха е свързана с най-големите постижения на древните мислители. Тук е изградена модерна канализация, за която очевидци твърдят, че дори в най-големите дъждове, след хиляди години, водата се оттича от една вада в друга, без да се получи затлачване. Вероятно екскурзоводът ще ви покаже по какъв начин е измислен първобитния бойлер, както и климатичната система, съществувала в двореца. Нещо повече. Тук ясно личат белезите, че строителството на този култов център не само на един етаж.
Може би най-съществената част от светилището е олтарът в храма на Дионис, който се намира непосредствено до голямата гробница. Той представлява голяма овална зала без покрив, с диаметър 25 м. В северната й част, на 3 м от пода, в скалата е образуван голям кръгъл жертвеник с диаметър 2 м, който е обгорял от честите ритуали с вино и огън, извършвани върху него. Тук са се случвали свещените дейности и оттук са произхождали големите пророчества. От това място ехото може да достигне до най-отдалечените точки на местността, за да занесе на хората добри и лоши новини.
Всяка крачка напред след това е крачка напред във времето, докато не се озовем до прехода от старата към новата ера. По това време Перперикон се разраства. Строят се крепостни стени и бойници. Градът се разпростира по целия връх, където се издигат нови сгради, дворци и базилики. Разцветът продължава и през първите векове след Христа, докато не се стига до 378 г., когато готите го унищожават.
В началото на 5 в. там се приема християнството, което води до разрушаване на езическите храмове и построяването на църкви. В една от старите базилики ясно личи преминаването през вековете и новите религиозни порядки. В средата на стария езически храм е построен християнски олтар. През 9 в. градът отново е в подем, като се превръща в областен център на Византия, а по късно в епископско средище. Последните дни на Перперикон настъпват след османските нашествия в края на 14 в. След падането му е унищожен, а жителите му са отведени в робство и така градът е забравен, докато не се стига до мащабните проучвания през 2000 г., когато легендата за него оживява.
Днес Перперикон е един от 100-те национални туристически обекта.
