Национален музей „Параход Радецки“

  • Категория: Исторически
  • Област: Враца
  • Населено място: гр.Козлодуй
  • Планина:
  • Координати: 43.79644, 23.67084
  • Уебсайт: www.radetzky.slovo.bg
  • Адрес: ул. Христо Ботев 82
  • Телефон: +359 973 80 658
  • Работно време: 10:00-18:00
  • Почивни дни:

    понеделник

  • Входна такса:

    2 лв.

  • Беседа: 3 лв.
  • Достъпност:
Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо Галерия

Подробна информация

Параходът “Радецки” е изключително ценна реликва за българската история и играе паметна роля в освободителните дейности. Свързва се с подвизите на легендарния български поет-революционер Христо Ботев и неговата вярна чета.

През 1876 г. той се намира в Румъния, където заедно с Никола Обретенов и Георги Апостолов започват сформирането на отряд, готов да спомогне за освободителните въстания, които се очаква да бъдат обявени в България. По първоначални планове, лидери на четата трябвало да бъдат Панайот Хитов и Филип Тотю, но поради създалата се сложна обстановка след избухването на въстанията преценили, че трябва да изчакат с изпращането на войската в България. Така, начело на нея застанал Ботев. До средата на май приключила подготовката и било решено да се подпомогне Врачанската комитетна организация. Единственото нужно в този момент бил превозът до Враца.

25 години по-рано, през 1851 г., от корабостроителницата Обуда в Будапеща, тогавашна Австроунгария, излиза новопостроеният “Радецки”. Той носи името на фелдмаршал Йозеф Венцеслав Радецки, чийто бюст и до ден днешен стой на носа на парахода. На 16 май 1876 г. речният плавателен съд прави, може би, най-паметния си курс.

Първата част от четниците се качват от Гюргево, а предтекст за тяхното пътуване е че са градинари, които заминават за работа в Кладово, Сърбия. На следващите пристанища – Зимница, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет на групи се качват и останалите спътници. Когато на следващия ден приближили устието на река Огоста, Ботев издал заповедта да бъде превзет кораба. Захари Стоянов така обяснява тази случка:

Нямало какво да стори капитан Дагоберг Енглендер, освен да предаде парахода на бунтовниците. Въпреки всичко, той останал с добри впечатления от тях и им подпомогнал слизането в Козлодуй, а ето какво е споменал 3 дни по-късно в протокола с показанията си за случилото се.

Самият Ботев ми направи силно впечатление със своята коректност, енергия и темперамент. Още преди да наближим българският бряг, той ме повика да се уверя, че както параходната каса така и товарът са непокътнати. След дебаркирането, наблюдавах една тържествена и трогателна гледка. Чу се мощният Ботев глас и всички паднаха на колене, целуваха родната земя. На възгласите за сбогом: Да живее Франц Йосиф!, Да живее капитанът!, аз отговорих тихо: На добър час! – и разклатих няколко пъти високо фуражката си.

По този начин Енглендер ги благословил в тяхната безстрашна си мисия и освен всичко, когато стигнал до Видин отказал предложението на Осман паша да преведе 1000 турски войници до Козлодуй. Развели гордо своето знаме въстаниците, целунали земята на родината и се заклели да дадат живота си, ако трябва, за нейното освобождение.

Така, от “Радецки” било сложено началото на прословутата епопея на Ботевата чета, която след три дни боеве и преходи, завършила на връх Околчица. В последния ден застъпниците на майка България отблъснали няколко вражески щурма, но един изстрел не могли да избегнат. Извисил се да погледне къде са неговите събратя, Христо Ботев бил пронизан в сърцето от самотен вражески куршум.

Именно на именития воевода е посветена голяма част от експозицията, която можем да видим днес на парахода “Радецки”. Днес той е единствения плаващ музей у нас. Историята до превръщането му в такъв е изпълнена с много перипетии.

През 1906 г., по случай 30 годишнината от паметните битки, е решено да се изгради Военно-исторически музей край град Свищов. Част от идеята е корабът да бъде закотвен там, а за тази цел той трябва да бъде откупен от Първо императорско дунавско параходство – Виена. Когато Народното събрание се събрало да гласува нужната сума, предложена от министър-председателя Димитър Петков, той бил убит а идеята забравена.

По-късно на дневен ред стои проекта за връщането на легендарния параход. Този път била разработена друга стратегия, за да не се искат пари от Народното събрание. За целта е трябвало да бъдат предоставени по 3 кинематографа за северна и южна България. Целта била видни лектори да събират входни такси под формата на житни храни, които после да бъдат осребрени и така да бъде събрана сумата за откупуването.

Разчува се, че “Радецки” ще бъде отремонтиран. От Свищовския комитет изпращат писмо до цар Борис III, за да запитат за състоянието на плавателния съд. Отговор, обаче, не последва. Безхаберието на българското правителство продължава дълго. От Австрия идват няколко телеграми, в които предлагат откупуването на кораба на значително по-ниски цени и дори безвъзмездно, но нехайството от българска страна продължава и никой не отговаря. По време на Първата световна война отново е изпратено запитване дали желаем да вземем парахода. След поредната липса на отговор през 1918г. един от символите на българското освобождение е бракуван а 6 години по-късно – напълно разрушен.

С действията на няколко души, обаче, каузата остава жива. Журналистката Лиляна Лозанова подема инициатива за 90 годишнината от Ботевите битки. Тя открива дарителска сметка, а вестник “Септемврийче”, в който работи, разпространява информацията до всички български училища. Кампанията среща невероятна подкрепа и няколко години по-късно, с помощта на 1 200 000 български деца идеята за “Радецки” по нашите дунавски пристанища оживява. Отделят се пари, за да бъдат извикани вещи лица, които да върнат стария облик на кораба.

Голям се оказва приноса на още един човек – капитан Дагоберг Енглендер. Малко преди смъртта си той изпраща своя брат Адолф Енглендер да предаде ценни материали,  свързани с датите 16 и 17 май 1976г, които е пазил дълги години. На среща с цар Борис III и брата на Христо Ботев – Кирил, който също е част от четата, той предава ценните реликви. Към тях спадат двата важни исторически документа – Доклад до централния инспекторат във Виена, протокол с показанието на екипажа и спомени на капитана от деня на завземането. Освен това, сред вещите са следните предмети: флага и печата на парахода, разрешителното, доклади, копие на писмото на френски от Ботев към капитана и пътниците, две дъски, от които едната е отрязана от мястото на което е бил Ботев, когато е поискал управлението на кораба и едно от най-важните неща – подробно изложение за всичко, което капитана е видял през тези дни. Всички тези безценни реликви, без които “Радецки” не би бил същият.

Последната стъпка от превръщането на плаващия музей в реалност е реконструкцията. За това начинание е създаден национален щаб от корабостроители, инженери и архитекти. Проблемът пред тях е, че не съществуват почти никакви данни, модели и чертежи, които да помогнат за връщането на максимално близък облик до оригиналния. Поради тази причина екип заминава за Виена, където посещава завода Обуда, където е произведена машината. За щастие там се пази инвентарната книга от 1851г., която съдържа всички необходими данни. По една страхотна случайност българите се натъкват на още един човек, който има основна заслуга да виждаме плавателния съд в автентичния му външен и вътрешен вид. Това е 84 годишният Кирали Йожеф, боядисвал парахода между 1906г. и 1918г. Оказва се, че той е направил албум със всички детайли по него. С тези ценни находки, екипът се връща в България и не след дълго появата на “Радецки” за втори път на бял свят става реалност.

На 30 май 1966 г. той е тържествено посрещнат на Козлодуйски бряг – 57.40 м дълъг, 17.50 м широк, с парна машина, странични колела и с всички други детайли, така както е бил на времето. Предметите, които завещава Дагоберг Енглендер, са изложени редом с експозицията, посветена на Христо Ботев и неговата славна чета. Пикът на колекцията е изложен върху масата, на която Ботев е писал прословутото си писмо.

За благодарност на децата, 126 са избрани за тържествения първи рейс до Будапеща и Виена. В тези градове събитието се радва на голям интерес. Няма човек, който да е възхитен от такова дело на 1 200 000 български деца. Специален гост при пристигането му е и Кирали Йожеф, който стъпва отново на палубата. На централно място в днешната експозиция е изложена негова снимка, заедно с макет на “Радецки”, направен от самия него.

Радостта от тези паметни моменти не трае дълго, тъй като на 15 март 1973 г. корабът потъва край Русе. Причината е, както силният снеговалеж, така и небрежността на екипажа. След големи усилия, екипи от Варна успяват да го извадят на повърхността. Постепенно е възстановен, изложбата е отново подредена и е отворен за посетители. За щастие след това няма повече подобни инциденти. Единствено са правени малки промени, които не променят съществено облика му.

Национален музей „Параход Радецки“ е един от 100-те национални туристически обекта.

Снимките са дело на Велина Кръстева.

Поради влизане в сила на новите правила за използване на Google Maps, може да има проблем с картата. Молим да ни извините, работим по отстраняването на проблема. Благодарим!

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция

Места наоколо, които да посетите

Паметник на Христо Ботев и неговата чета

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.