Преходи с деца? Как да превърнем дългото ходене в приключение за тях?

Колкото и да обичаме преходите, децата ни винаги ще придърпат по-голямата част от тази любов към себе си. Да имаш дете означава да поставяш неговите интереси пред своите, да изпълняваш неговите желания, като оставяш своите на заден план и да го обичаш повече от себе си. Следователно, когато искаме да направим нещо заедно, то трябва да се харесва и на него. Всичко това ни води до едно заключение – за да си позволим да излезем на преход или дълга разходка, трябва детето ни също да иска това. А, както знаем, децата винаги се оказват по-трудни, отколкото мислим и бързо губят интерес към всичко.

Да вървиш цял ден монотонно в гората, да драпаш час и половина по баирите нагоре или да скиташ дълго по пусти пътеки, в нашите глави може да са страхотно преживяване, но, вярвайте, през очите на децата това е безвъзвратно изгубено време, което с удоволствие биха прекарали над легото или с приятелчетата си. Много често те са се отегчили още на първия половин час от маршрута и за тях остатъка до края е истинско изпитание. Започва мрънкане и непослушание, които, в крайна сметка, убиват и нашето удоволствие от деня сред природата. Още по-лошото е, че след третия скучен преход става почти невъзможно да ги изведете отново. Те не са глупави и знаят каква скука ги очаква за пореден път.

Затова е добре колкото се може по-рано да се сетим за въпроса „Как да задържа интереса на детето си по време на похода?“. Ако вече сте направили трите неуспешни опита и все пак успеете да накарате малчугана да дойде с вас, то сега е моментът да изпробвате някои от съветите, които ще споделим. 100% и вие ще се забавлявате заедно със сина или дъщеричката си.

Поставяйте му цели

Мотивацията е един от основните начини да накарате малко дете да очаква с интерес края на прехода. Или не само края, ако е по-дълъг. Може да проучите маршрута преди да тръгнете и да видите дали няма нещо интересно по пътя. Било то поточе, в което може да хвърля камъчета, било то огромна скала, малка пещера, вековна гора, тунел, църква или красива гледка. Ако можете да откривате нещо интригуващо на всеки 30-40 минутки, е най-добре. Горе-долу толкова отнема, докато започне да му омръзва.

Вие познавате най-добре рожбата си и знаете сами какво би ѝ харесало. В разгара на лятото може да кажете, че накрая ще се разхладите под някой водопад, в езеро или рекичка. Перфектно ако обича и да плува. Много планински маршрути водят до пещери, а повечето малки се привличат от историите за подземното царство. Голите панорамни върхове също са привлекателни, ако децата осъзнаят, че могат да погледнат към края на света. Разкажете им за „най-голямото дърво“ в края на пътешествието и ги заведете до Байкушевата мура, например. Сигурни сме, че ще се досетите за много подобни цели, с които да мотивирате малчугана.

Направете си пикник по средата на прехода

Децата обичат пикниците! Пикникът е чудесно допълнение към предната точка, като една от целите на прехода. Вярно е, че ще си натоварите раницата малко повече, но колко пък да е дълъг прехода с дете, че да не може да понесете един чаршаф, малко храна и две вилици повече? Една от основните мотивации в нашите преходи е именно пикника. Правим нещо интересно за хапване (таралежчета от кайма с фиде за бодли е нашият специалитет) и разпъваме отдеялото на някоя полянка. Много често не сме намирали, но пак сме се забавлявали много на обяд из по-рядки храсталаци, в гори или дори сред нищото. Ако няма нещо интересно по маршрута, аз подавам идеята и за един-два мини пикника, обикновено за плод, ядки, оризовки или пакетче солети. Засега работи!

Избирайте разнообразни маршрути

Това може да изглежда от ясно по ясно, но много хора не се замислят, че изкачването на един и същ връх по различни маршрути не е никак различно за един първолак (освен ако няма някакви значителни особености на ландшафта). В България има такова разнообразие от природни и културни дадености, че дори да водите малкия на преход два пъти седмично, дълго време може да не минете по сходни маршрути. Изберете първия към скалист връх, втория край язовир, третия в гориста планина. Можем да изброим поотделно реките, полята, водопадите, манастирите, забележителностите, тематичните маршрути и всичко останало, което ни заобикаля по тези географски ширини, но ще оставим частта с проучването на вас.

Дръжте го заето

Поставили сме целта, но имаме да извървим доста път, докато я достигнем. Какво да правим през цялото това време?

Започнете да правите пирамидки и формички с камъни, да събирате листа за хербарий, а може би билки за утрешния чай. Подобни занимания привличат детския интерес. Игрите също ще поемат голяма част от свободното време. Дали ще бъдат „гатанки“ или „асоциации“ ще решите вие. Да повтаряте стъпките си като „папагали“ също е привлекателна опция за децата, особено когато околната среда по пътя е разнообразна. А може пък в началото да дадете кошничка на малкия си приятел, в която да събира всички съкровища, които намери по пътя.

За нас, безспорно, класацията за любимите игри водят:

• Лов на улики – една идеална тематична игра. Нарисувайте на един лист колкото се може повече неща, които можете да срещнете по пътя (дупка в дърво, жълто цвете, пчела, щурец, пеперуда, скала, птица, широколистно или иглолистно дърво и т.н.) и оставете детето да ги търси и да загражда всяко от тях, което е успяло да види. Ако нямате дарба да рисувате прикрепяме няколко примерни рисунки (лов 1, лов 2, лов 3, лов 4, лов 5) . Ако пък ви се отдава Фотошопа, спокойно можете да направите свои образци. В краен случай, просто направете един списък на лист хартия.
• Лов на съкровища – тази игра изисква значително повече от ваша страна, но пък впуска децата в същинско приключение. За целта трябва да познавате добре маршрута, да знаете къде какви особености има и да нарисувате карта. Изобразявате няколко последователни места върху нея, които да разкриват „следващата стъпка“ към откриването на съкровището. Важно е да са отличителни, за да може детето да ги забелязва по лесно. Може падналото дърво да насочва към големия камък на брега на рекичката, а след него да идват пейката на ръба на скалата и малката пещера.
  Тук идва и следващата пречка пред вас – да поставите уликата на уреченото място. По-лесния вариант е да я подхвърлите скришом, докато детето се оглежда или да му отвлечете вниманието нанякъде, докато я поставите. Другият вариант е доста по-креативния, който може да превърне прехода в истинско търсене на съкровище – ако предварително сте минали по маршрута и сте поставили уликите. Така може да въведете още повече интерес, като конкретизирате точното местоположение – пет стъпки на изток от дървото, на висящ на клон край дебелия дънер или надпис с тебешир на някоя скала. А самото съкровище – заровено под камъни, подредени като знака „х“. Примерни карти (карта 1, карта 2)

Правете по-чести почивки (и планирайте това добре)

Важно е детето да не се изтощава до припадък по време на прехода. Ако правите повечко почивки, си гарантирате, че ще е бодро по-дълго време. Затова планирайте маршрутите си така, че да има достатъчно време за спиране и отмора. Ако прочетете, че времетраенето на даден преход е приблизително 2 часа, вие си го смятайте поне 4. Така се застраховате от изненади и излишно пришпорване на детето, което би го изтощило.

Запишете го в скаутска група

Ако не сте били скаут, то си нямате идея колко много и интересни неща научават децата в скаутските организации. Само възлите, които ще ви покаже след първия лагер, ще бъдат повече, отколкото Гугъл може да запомни. Да не говорим за разпъването на палатка (ама не от модерните, които се отварят с едно движение) или „строенето“ на заслон с клони и листа в гората. Познаване на животни и растения, работа с компас, горско ориентиране, ориентиране по звездите, катерене, походи. Това е само част от подготовката на един скаут. Все вълнуващи неща за едно подрастващо дете, които със сигурност ще подсилят любовта му към природата и пътешествията. Може да използвате вашия преход за една мини тренировка на неговите умения, която със сигурност ще научи и вас на нещо ново.

Направете си приятелско състезание

Използвайте игрите, които споменахме, или измислете някаква приятелска надпревара. Малчуганите обичат да се състезават и изглежда светът за тях е едно голямо съревнование. Извлечете позитивите от това и ги оставяйте по-често да печелят. Кое дете не се радва да излезе победител и да получи награда?

Оставете го да води

Давайте му лидерството (с вашите напътствия зад гърба) на моменти от маршрута и то няма да ви разочарова. С интерес ще търси накъде се върви, ще става все по-наблюдателен и ще свиква да се ориентира по-лесно. Постепенно ще трупа увереност в способностите си.

Доведете приятели

Колкото повече деца на едно място, толкова по-интересно за тях. Това е и най-мързеливата опция за вас, тъй като те ще си се забавляват сами. Освен това ще създават нови приятелства, което ще помогне за тяхната общителност.

Преход с преспиване на палатка

Както многократно сме виждали по филмите, за малките е вълнуващо преживяване да нощуват на палатка с бащите си (поне по филмите дават само бащи, което не трябва да спира майките). Затова може да помислите за хубав маршрут, по който има приятни места за къмпингуване. Какъв по-хубав завършек на деня от вълнуващи истории край лагерния огън, с наденица на пръчка в ръка.

Върнете се преди детето да се е уморило

Разходките са приятни, но костват доста енергия. Децата имат нужда от много повече крачки, за да изминат същото разстояние като вас. Те не са никак приятна компания, когато са уморени, както и нищо не е приятно за тях в този момент. Опознайте възможностите на вашето дете, като увеличавате дължината постепенно, докато откриете колко му стига за да се умори. Така избирайте следващите маршрути и не му позволявайте да си развали удоволствието заради изтощение.

Отпразнувайте успешния преход

Направете си традиция да празнувате успешното начинание в края на всеки преход. Независимо дали ще бъде с пикник непосредствено след изминаването на маршрута или разходка до любимата му сладкарница, след като се върнете в града. И в двата случая детето ще помни „празненството“ и ще очаква с нетърпение края на следващата дестинация.