Планина или пластмаса? Ти кое предпочиташ? Това питам аз като ехо на въпроса на National Geographic “Планета или пластмаса”. Аз вече направих своят избор, сега е твой ред! Ще опитам да ти помогна с тази статия.
В нея ще прочетеш малко за пластмасата в планината, както и за тази в ежедневието, след което ще разбереш петте прости стъпки на Nat Geo, за справяне с голяма част от проблемите на природата. И ако след това все още се колебаеш, най-долу съм наредил няколко стряскащи статистики, които дори изглеждат нереални.
Пластмасата, разбира се, е чудесно нещо. Тя е помогнала на Съюзниците да спечелят Втората световна война, улеснила е пътуването в Космоса и е революционизирала медицината. Под формата на въздушни възглавници, кувьози или просто доставяйки чиста питейна вода на бедните в демонизираните днес еднократни пластмасови бутилки, пластмасата спасява животи ежедневно.
Това не е моя мисъл, но от нея става ясно, че не апелирам да забраним пластмасата. Би било лудост, разбира се! Обаче съм сигурен, че с много малко усилия, можем да постигнем изключителни резултати. И то без да променяме почти нищо в начина си на живот! Но за това – малко по-долу. Първо няколко думи за пластмасата в планината.
Пластмасата в планината:
Проблемът за боклука в планината не е отскоро, но става все по мащабен с годините. За това говори статистиката, която показва, че всеки септември само за около седмица се събират десетки (Да, десетки!) тонове отпадъци от планините. А останалите десетки тонове, до които не стигаме? Те си остават там за следващите 400 години или евентуално стигат до океана. Все тая! Все са там – в природата!
И проблемът не идва от това, че планинският туризъм става все по-популярен. Нека хората си ходят в планината, от това по-хубаво няма. Само че с молба да спазват най-простичкото правило там горе – боклука в раницата. Ама всичкия! Че някои смятат за боклук само онова, което се вижда от съседния връх.
Моля те, не е толкова трудно да носиш 25-грамова празна бутилка от вода до кошче за боклук. Не е висш пилотаж да отвориш джоба на раницата, за да пъхнеш опаковката от кроасан или вафла. Найлончето и станиола от цигарите в някои цивилизации също са смятани за боклук, нищо, че са дребни. А за фасовете… за тях по-долу, при фактите. Сигурен съм, че повечето не знаят това, което пише там.
Пластмасата в ежедневието:
Пластмасата е навсякъде! Но аз не искам да спреш да използваш всичко пластмасово, а просто да се замислиш за свръхконсумацията. Защото над 40% от пластмасата се използва веднъж, след което се изхвърля. Единственият ми апел към теб е “Просто ограничи ненужното използване на пластмаса!”. Избери планетата пред пластмасата!
Защото това поне е лесно! Не изисква да се лишаваш от нищо или да променяш ежедневието си, а само да се сещаш да си задаваш въпроса “Това трябва ли ми?”. Задай си го, когато в магазина те питат “Искате ли торбичка?”. Както и като поръчваш храна “Желаете ли пластмасови прибори?”. Може и докато на работа си правиш кафе “В пластмасова или порцеланова чашка?”. Или пък когато в заведението те питат “В чаша или със сламка?”.
Петте стъпки на National Geographic
Звучи просто, нали? Това от предния абзац имам предвид. Ами, там са решенията на 4 от 5-те стъпки в кампанията на National Geographic “Планета или пластмаса”. Ограничаването на абсолютно ненужната консумация на пластмаса. Всеки грам е от значение (пластмасата е лека). Дай и ти своето обещание тук. Опитай да се откажеш от нещо:
- Бутилки
- Торбички
- Сламки
- Прибори и посуда
- Чашки и капачета
Моят личен пример
Разбира се, че съм избрал планетата пред пластмасата. Радвам се, че се вписвам добре в почти всеки от изброените начини за “пестене” на пластмаса. Гледам винаги да нося пазарска чанта, когато пазарувам. Отдавна не купувам кафе в пластмасова чашка, а за чай в хижата подавам металното си канче. В колата са изчислили къде напитките рядко се разливат, което позволява да не използвам капаче за картонените чашки. Сламки използваме само за някои нужди на детето, но и тях сме свели до минимум. Прибори и посуда – в краен случай. Единственият по-голям проблем са пластмасовите бутилки, защото колкото и да избягвам купуването на вода, много често е просто неизбежно. А там рядко има право на избор.
Стряскащи факти, които разбрах от National Geographic:
- 9 милиона тона пластмаса попадат в океаните всяка година. Това е все едно да има по пет пластмасови торбички за хранителни стоки, пълни с пластмасови отпадъци, на разстояние една стъпка на всяка крайбрежна ивица в света.
- Повече от 40% от произведената пластмаса се използва само по веднъж, след което е изхвърлена.
- В САЩ се използват над 100 милиарда торбички на година – почти по една (~0.85) на всеки американец на ден. В България цифрите са дори по-високи – 400 торбички на човек на година, което прави по над една (~1.10) на всеки българин.
- Над 1 трилион торбички се използват общо за година в света.
- Над 5 трилиона пластмасови продукта плуват в океаните в момента.
- Средно между 12 и 20 минути се използва една торбичка. Попаднала в природата, тя се разгражда за над 450 години.
- Фасовете всъщност не са биоразградими, както си мислят повечето пушачи. Съдържат вид пластмаса, на която са нужни над 10 години, за да се разгради в природата.
- Производството на пластмаса се увеличава драстично с годините. През 1950 година са били изработени 2.3 милиона тона пластмаса. През 1993 вече са 162 милиона тона. А през 2015 – 448 милиона тона.
- Продукцията на пластмаса се увеличава с такива темпове, че практически половината от произведената пластмаса за всички времена е произведена през последните 15 години.
- От 1950 г. насам са произведени над 9.2 милиарда тона пластмаса. 6.9 милиарда от тях са се превърнали в боклук, а 6.3 милиарда изобщо не стигат до кошчето за боклук, което прави 91% от боклука – 12% са изгорени, докато цели 79% са отишли в природата.
- Има данни за над 700 вида морски животни, които са яли или са се оплитали в пластмасови отпадъци.
- Около 1 милион пластмасови бутилки за напитки се продават в света всяка минута.
- Средностатистическият датчанин използва едва 4 торбички за еднократна употреба на година. Тези цифри са достигнати постепенно, но началото идва от данъка, наложен още през далечната 1993 г.
- 73% от отпадъците по плажовете са пластмасови. Голяма част от тях попадат директно във водата.
- Учени са открили микропластмаса в 114 вида водни животни. Повече от половината от тях попадат в нашите чинии.
- През 2050 г. почти всяка морска птица ще яде пластмаса.