Поредно ставане преди петлите!
Както обикновено за всеки преход, първото нещо което правя ако се е съмнало, е да проверя уеб камерите из планините.
Да си видя какво е положението из Бг-то. Спокойна вече, че са си на мястото:)
Гътвам бързо кафе и, разбира се, отново не оправила раницата 🙂 експедитивно мятам по установен навик всичко необходимо.
На сън да ме бутнат ще съм готова, но по закон при мен все нещо забравям и то винаги нещо, което както в този ден ще ми трябва.
Последен пример – носих три чифта ръкавици и шапки цял месец на 25 градуса, а защо да ме питаш ги бях извадила.
Този път – нищо, помръзнах си качествено 🙂
Пътя до началната точка за тръгване никога не помня, поспивам си с отворени очи.
И така… тръгвам от ЦПШ и… Уау! Колко пъти Мальо съм го виждала и винаги ме оставя без дъх!!!
А той… един снежен, обгърнат с облаци…
Канончето е в бойна позиция в ръката ми както винаги. Надявах се в днешния ден стъпалата ми да хрупат в сняг, но…
Излъгала се бях жестоко. Още от първата стъпка по пътеката за х. Мальовица си е.. майката 🙂 хаха…
Но, нищо пък, за сметка на това ще си понаместя кокалите:)
Оцелях донякъде, но всеки който знае моста с чешмата, е там трябваше да се прилагат нинджа умения за минаване.
Изгребах и до хижата, а вътре топло приятно. Нормалните хора сядат, пият чай, но къде такива удоволствия.
Никога не съм го правила, просто плланината ме вика!!!
Хубаво знам аз пътеката, но за чий … ми трябваше да хвана по-обиколната!
Прекрасна моя идея… Наджапах си през реката кат’ пич, а камъните хлъзгави…
Мани… много тегавиня, но след реката…
Както се казва между планинарите, дотук беше страшното, сега започва ужаса!
Попаднах в ледникова епоха. Всеки милиметър със слой дебел лед!
Сега започна веселбата! Аз мъжкараната, викам си какви ръкавици, какви пет лева, нали ги забрави сутринта!
Как се бях разделила на четри посоки в крайниците, не мога да опиша с думи. Имаха си собснвено мнение! Оцеля се и това.
Гледам нагоре и надеждата за Райко, изгрял на пътеката, но него го няма… реве ми се! 🙂
А приятелчетата клекове, колко много ги обичам! Спасяват винаги.
Изгребах някакси до горе и…
Райкооо… не обичам жегата, но толкова не съм му се радвала.
Мислех си, дано до го стопи този лед до Страшното, но гледката беше смразяваща… лед! Е, няма връщане назад!
Врата да те заболи от гледки там!
Към Страшното езеро вече нещата се успокоиха. Седнах да попивам гледки.
Напълни ми се душицата!
Чудех се откъде да се връщам, но няма по-леко. През Йончевото ли, по същия път ли!
Я, Веселинке, се връщай по същия път, не рискувай!
Обаче, съм заплес, едни красоти наоколо… кеф…
Стигнах вече до стръмното слизане и… само преглътнах!!!
Какво ме чака?! Ще съм щастлива без инциденти! Прекръстих се и тръгнах!
Напредвах с нинджа уменията, станах спец.
Този ден по ледената пътека се усетих че се хиля като идиот! Хахах..
Ма ти нормална ли си!? Нормалните хора като двойката пред мен, с напрежение в лицата им! А, аз… кеф!
Щастлива, че бях там и планината ме допусна! Толкова божествени неща видях!!!
Изгребах до ЦПШ-то и там пак заплес!!! Да ми крещиш като се загледам в планината нямаш шанс!
За поредна нощ сънувах планината!!!
Моята любов!!!