Големи планове бяха за есенни Родопи. Така ги бленувах… Макар че колко да са големи за един уикенд – докато се настроиш и трябва да се разстроиш. Ами, все пак се надявах поне на нещо по-дълго в събота като например да походя от Смолян до Снежанка, а в неделя да метна някоя кратка пътечка покрай пътя на връщане. Да го подишам този хладен въздух, който започва постепенно да се избистря след прашното лято. Така добре звучеше и в моите мисли в продължение на няколко седмици.
Но „винаги имай план Б!“ – казвам си всеки път, щом планувам нещо с месец и нещо напред, особено когато в името на месеца присъства буквата „Р“. Краят на септември винаги е доста непредсказуем, най-вече в планините, което още повече засилва нуждата от алтернативно решение. Нещо, което да не те убие от скука цели два дни, забит в стая два на три, обзаведена с кабелна на снежинки. Не съм фен на телевизията, а и с дете на по-малко от годинка и половина е много трудно в такава кутийка, така че трябваше да разсъждавам с едно наум.
Не съм от най-големите баровци, но рационалното мислене в такива случаи ме подканя да извадя някой лев повече от касичката и да придам смисъл на евентуално лошо време, отколкото да съм си платил, за да си причиня изживяването от предния абзац. Пък и гледам поне веднъж след края на активния сезон да го удрям максимално лежерно след преход и да си поглезя краката. Да достигна до нирваната на айляка! За да се постигне такава цялост са нужни три елемента – басейн, сауна и кътче за масаж. Дори първото не е задължително – важното е да се нагрея до червено и някой да изстиска умората от нозете ми след дългото ходене.
Туристическа карта на Пампорово. Снимка: bgMountains.org
Когато свържа Родопите с пълноценната почивка, е нормално да насоча поглед към Пампорово, където концентрацията на туристически маршрути и зони за релакс е значително висока. Или поне така си мислех. В този мъртъв период между два сезона и след септемврийските празници, работещите хотели се брояха на пръсти. А тези, чиито условия бяха на достъпна цена, се свеждаха до два-три.
От година-две едно място в Родопите ме привличаше със своята необичайна за лъскав хотел активност. Впечатление правеше, че хотел Екстрийм (понастоящем комплекс РайковСки Лодж, съвсем близо до стария хотел) акцентира изключително много на природата, забележителностите и достойнствата на региона, за сметка на личната реклама. Дори бих казал, че залага многократно повече на това, отколкото на удобствата в самия хотел и типичното самохвалство, което е типично за всички останали. Освен това забелязвах, че от време на време участват в различни инициативи за популяризиране на Родопите. Аз лично се впечатлявам от подобни детайли!
С наближаването на датите, прогнозите вещаеха все по-лошо и по-лошо развитие на уикенда. Надявах се все пак някой от дните да влезе в онези 10% вероятност да не вали. Уви, над Пампорово се беше разстлала гъста мъгла и препръскваше неприятно, когато пристигнахме в петък следобед. Днес така или иначе нямаше какво да се прави, освен да се прострем в топлия басейн, но пак беше достатъчно да помрачи настроението. Да, но като се натопихме, малкият ми Стефан така се зарадва и заплицука, че много бързо забравихме за атмосферните условия. Че как иначе – тук си беше супер.
Кулата на Снежанка едва се вижда
Нямах много надежди за значителни промени в прогнозата за следващия ден, но се надявах поне мъглата да се вдигне и Родопите да се открият, макар и мрачни. 100% щеше да има някаква прекрасна панорама отвъд нея, защото хотелът се намираше на склона под връх Снежанка и гората се падаше по-ниско от нивото на стаята, за да попречи. Но колкото и отзивчиви да са към гостите, не бих могъл да си поръчам да разсеят мъглата. А тя наистина беше гъста, та гъста – дори кулата на Снежанка едва се различаваше, камо ли поглед да стигне до върха й.
Предната вечер нямаше много време за престой в сауната, но сега беше моментът. 80-те градуса винаги действат много добре на организма в комбинация с леден душ след това. Разбира се, възрастта на Стефи не позволяваше и той да взема участие. Затова всяка почивка от сауната беше смяна на караула над детето. От своя страна пък сауната си беше почивка от него. Пфу, това момче може да спре тока и на най-тренираните. Добре че рано сутрин нямаше хора в СПА центъра, та парната баня беше изключена и поддържаше средната температура на нашия апартамент, когато жена ми поеме контрола над климатика. Там на Стефи му беше интересно – все нещо капе, все някъде има насъбрана за цопане вода, а всяко парченце мозайка блести в различен цвят.
Малките детайли
Неусетно дойде време за обяд, на който имах удоволствието да се запозная с управителя на хотела, който да затрупам с възхвали за всички вкусотии, които опитахме. Исках да поговоря с него по-надълго, тъй като бях прочел в брошура в стаята, че за всеки ден отказ от клиент да му бъдат сменени кърпи и бельо, получава ваучер от 5 лв. за използване на територията на хотела. Приятно се бях изненадал от подобна ЕКО инициатива, защото това беше стъпка с мисъл за природата – по-малко използвани препарати, електроенергия и горива. След няколко думи се оказа, че имаме доста сходни виждания за туризма и природата. От него научих също, че при всяка възможност се използват екологично чисти препарати, както и че хотелът има политика за ограничаване преразхода на храна, което аз лично считам за един от основните проблеми на 21 век. Все още се изненадвам, щом чуя, че някъде в България се използва подобен зелен подход, но ето че бизнес и природа могат да са си взаимополезни.
Семейната обедна дрямка беше прекъсната от ухиления до уши Стефан, който беше готов за ново приключение в басейна. На ставане дръпнах завесите, с надеждата пустата му мъгла да се е вдигнала, но какво да видя? Още по-гъста мъгла и… сняг на парцали. Не беше достатъчно студено, за да натрупа, но все пак… Определено това беше най-ранното ми посрещане на зимата и записвам за протокола – 30 септември! За малкия ми юнак пък беше първата съзнателно посрещната зима в живота, макар да гледаше с недоумяващо любопитство белите падащи неща навън.
Зимата а Пампорово дойде на парцали
Явно за цяло лято краката ми бяха натрупали такава умора, че след само един масаж се почувствах като прероден от кръста надолу. Не че нагоре беше зле, но човек намира разликата в това, в което я усеща най-силно. Следобед беше доста по-оживено в релакс зоната, но въпреки всичко се намираше място навсякъде. Първо разнообразихме малко с мини-голф, който дойде като бонус за отказа от смяна на кърпи за уикенда, но басейнът отново беше топ дестинацията за нашия малък синковец и по-голямата част прекарахме в него. През огромните прозорци се извисяваха високите родопски гори и донякъде подхранваха чувството да си сред природата. А какво ли ще е лятото, когато джакузито отвън бълбука в този прелестен заден двор, не ща и да мисля?
През прозорците на залата с басейна
Подобно на дълъг планински преход, не усетих как уикенда отмина. Вече е неделя сутрин и времето отново не ми дава никаква възможност да походя сред родопските поля и гори. Колкото и добре да изкараш, колкото и да отпочинеш, носталгията към туристическите пътеки е непреодолима. Поне до Снежанка да можех да стигна, пак щеше да е нещо. Дори обиколка около хотела щеше да подхрани тази част от мозъка, която отговаря за чувството за свобода. Затова като че ли реших да прекарам последните часове в басейна, защото гледката от него все пак успяваше да ме успокои.
Но, ето, край! 12:00, чао, Родопи! Догодина пак ще се помъча да ви хвана наесен…