Къща музей „Алеко Константинов“

  • Категория: Музеи
  • Област: Велико Търново
  • Населено място: гр.Свищов
  • Планина:
  • Координати: 43.61835, 25.35062
  • Уебсайт:
  • Адрес: ул. Клокотница 6
  • Телефон: +359 63 160 467
  • Работно време: 8:30-16:30 9:30-16:00 (съб,нед)
  • Почивни дни:

    няма

  • Входна такса:

    2 лв.
    3 лв. (съб,нед)

  • Беседа: 5 лв.
  • Достъпност:
Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо Галерия

Подробна информация

На 1 януари 1863 г. е роден големият български писател и пътешественик Алеко Константинов в заможно и влиятелно семейство. Баща му, Иваница Хаджиконстантинов, бил на почит сред своите съграждане. Горд и надменен, той бил пълна противоположност на жена си и майка на Алеко – Тинка Хаджиконстантинова. Счита се, че от нея той наследил скромността и духа на мечтател.

Самата къща писателят дарява на свищовската община още приживе, за да бъде използвана за културни цели и мероприятия, организирани от родния му град. Днес, на първия етаж, е изложена богата археологическа експозиция. На втория се съхраняват негови книги, документи, лични вещи и много други предмети, свързани с богатия му житейски опит. Безспорно най-ценен от експонатите е самото сърце на писателя, спряло твърде рано и оставило много неосъществени мечти.

Когато става на седем години, баща му наема двамата уважавани учители Янко Мустаков и Емануил Васкидович да обучават младия Алеко. След това учи последователно в прочутото по това време училище на Христаки Павлович и Априловската гимназия в Габрово. Обучението му е прекъснато от избухването на Руско-турската освободителна война през 1877 г. По време на войната император Александър II идва 3 пъти в Свищов, като последния отсяда в дома на писателя, който е канцелария на свищовското губернаторство. Тогава Алеко е бил писар в канцеларията.  Нейни служители са били личности като Иван Вазов, Драган Цанков и Никола Живков, а начело бил Найден Геров.

След края на войната започва нов път в живота на автора. Той е изпратен да учи в Новорусийския университет в Одеса. Там сътворява първите си стихове “Огледало” и “Защо”, които слагат началото на творческата му дейност. В следващите години превежда няколко книги, издава различни трудове, автор е на пиеси и дори композира оперета. Междувременно записва и завършва право, което е предпоставка за завръщането му в България.

Работата му преминава през софийските съдилища. Първо работи в Софийския окръжен съд като съдия и след това прокурор, а след това и в Софийския апелативен съд, като помощник-прокурор и съдия. Два пъти е уволняван през това време по политически причини, а до края на живота си работи като адвокат на свободна практика.

В същото време работата му в областта на литературата продължава. Преведени са още няколко книги от различни езици. Осъществява някои паметни за него пътувания за посещенията на няколко световни изложения – Всемирното изложение в Париж през 1889 г., Земското индустриално изложение в Прага през 1891 г. и Колумбовото изложение в Чикаго през 1893 г. Именно те подхранват идеите му, за да издаде две от емблематичните си творения – “До Чикаго и назад” и “Бай Ганьо”. Неговото чувство за хумор и усета за ненатрапчивото извеждане на иронията го нареждат сред любимите автори на много хора.

Освен чужбина, Алеко Константинов обикаля надлъж и нашир родната България. Той е отявлен ценител на българската природа, неведнъж възвеличавал красотата и богатството й в своите пътеписи. Най-известните от тях са „Невероятно наистина, но факт… “, „Какво? Швейцария ли?“, „В Българска Швейцария“. Невероятните му обиколки, пораждат у него желанието да “покаже” и на другите магията на България. В това отношение, освен с творчеството си, помага и с инициативите за създаване на организирано туристическо движение в страната ни. Основите на това полага на 27.08.1895 г., когато извежда 300 души на витошкия първенец Черни Връх.

Следват идеите за околосветско пътешествие пеша, за които търси възможност за финансиране. Те, обаче, не се осъществяват защото животът му свършва преждевременно. На 11.05.1897 г. пътува с файтон към Пазарджик със съпартиеца си Михаил Таков от Пещера, където са участвали в тържествата по случай денят на братята Кирил и Методий. Спират по пътя за малко в село Радилово, където местните имат спорове за земи и гори. В тази връзка радиловци решават да убият Таков. Малко по-късно през нощта когато Таков и Константинов напускат селото по файтона им се стреля с пушка, която ранява смъртоносно писателя.

Къщата музей Алеко Константинов е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта.

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.