Подробна информация
Няма по-гордо и по-величествено място в България от връх Шипка. Могъщият му дух изпълва сърцето на онзи, що го посети, в мига, в който изкачи и последното от 890-те стъпала до върха. Земята му е пропита с героична история, а спомена за Шипченската епопея отеква дори след шепота на това име. Несъзнателно, но съвсем в реда на нещата, човек снижава глас ако ще да изрече нещо, а главата му сякаш натежава и остава приведена в поклон към отдалите живота си за свободата на отечеството. Защото една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война се води на това късче българска земя. А паметникът, който я увековечава е една от най-големите забележителности в България.
На 21 август 1877 г. пред ген. Николай Георгиевич Столетов и неговата армия стои голямото предизвикателство да удържат турските набези. Тогава българо-руската армия наброява около 7500 души. Това са няколко пъти по-малко от силите, с които разполага врага. Войската на Сюлейман паша е от 27 000 души и резерв от още 10 000. Нейната цел е достигане до Северна България, където да се присъедини към турците от Североизточните части, които трябва да предоставят помощ на обсадения в Плевен Осман Паша.
Настъплението на турците започва и малко по малко обръчът около Шипка се стяга. На третия ден от боевете нещата за окупаторите не изглеждат никак добре. Боеприпасите са на привършване и моралът на воюващите постепенно пада от неблагоприятното развитие на нещата. Следобед Сюлейман паша хвърля всичките си сили в опит окончателно да завземе прохода. В този критичен момент изглежда, че отбраната ще падне, но точно навреме пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки от Габрово. То отново възвръща изгубените сили на защитниците и устремът на турците е забавен. Развоят на битката се обръща, когато привечер пристига и останалата част от батальона и с нейна помощ неприятелят е отблъснат. Набезите на Сюлеймановите войски продължава и през следващите три дни, но напразно. Проходът е под контрола на руската армия и пред нападателите не остава нищо, освен да отстъпят.
През есента и след това зимата, отбраната на прохода продължава. Не са така големи атаките, но не са и безобидни. Смелите българи и руснаци бранят прохода независимо от студа и снежните виелици. Мнозина не издържат на тези условия, а други падат убити от вражески куршуми, но въпреки всичко Шипка се превръща в непристъпна крепост.
Плевен пада на 10 декември 1877 г. Тогава руските войски се отправят насам. Въпреки лютата зима и невероятно тежките условия, те преминават Балкана. На 9 януари в Шейново те пленяват турската армия предвождана от Вейсел паша. Това слага края на Шипченската епопея, но въпреки това скръбта е голяма. 11 000 души са намерили смъртта си в сражения, а 9000 са измръзнали и заболели по време на есенно-зимната защита.
Днес околността е превърната в открит музей, който обхваща 26 паметника. Най-големият от тях се извисява величествено над останалите. Паметникът на свободата е построен с дарения от цялата страна и е официално открит на 26 август 1934 г. Висок е 31,5 м и наподобява крепостна отбранителна кула. Централния му вход пази огромен бронзов лъв – символ на българската държава. От другите три страни са изписани Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета по време на отбраната на прохода.
Във вътрешната част на монумента е изложена музейна сбирка, която ни връща в годините на Освобождението. На приземния етаж, върху четири лежащи каменни лъва е поставен мраморен саркофаг, в който се съхраняват костите на 317 защитници. На пост пред него са поставени статуите на един български и един руски войник. На горните етажи са изложени множество спомени от трагичните боеве – оръжия и униформи, принадлежали на герои от това време, техни медал и лични вещи, снимки, документи и други материали, свързани с Шипченската епопея. Тук се съхранява и копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение. Накрая посетителите достигат до площадката на върха на кулата, откъдето се разкрива невероятна гледка във всички посоки.
Връх Шипка е емблематичен за българската история и по този повод, на 3 март, най-големите тържества по време на честванията на българското освобождение се провеждат именно там. Освен тогава, голям събор се организира и през месец август по случай годишнината от епичните битки.
Това е една от задължителните за посещение забележителности. Той е обявен за един от 100-те национални туристически обекта.
