Подробна информация за маршрута
Това е един живописен и сравнително лек преход в Пирин по туристическия маршрут от заслон Спано поле до заслон Тевно езеро. В този GPS трак съм го записал в тази посока и описанието също ще бъде така, но ще вметна, че и наобратно не е по-трудно. Като цяло изкачванията са плавни, което го прави с почти еднаква трудност и в двете посоки.
До заслон Спано поле в Пирин се стига по различни маркирани маршрути, най-често от хижите Вихрен, Синаница, Беговица и Яне Сандански (местността Попина лъка). Както казах, този планински преход е лек и почти през цялото време се движим по мек почвен терен. В началото на маршрута има горист участък, но след това се върви на открито. Вода от чешмички има съвсем в началото, а последната река е горе-долу на 1/3 от маршрута – след разклона за Тевно езеро/хижа Беговица. Край Чаирските езера също могат да се открият поточета. Само че вие преценявате дали ще се доверите на бистрите рекички, при положение че животните в околността са много. Опасни участъци няма, но е хубаво да имате едно наум за пастирски кучета.
Туристическата маркировка е много добра, макар на места да трябва да се оглеждате повечко. Съветът ми е да следите зорко за нея или да ползвате GPS трака, а не да следвате пътеките, защото на места лесно могат да подлъжат човек. Районът се използва за пасище на добитък и са се образували много ясни пътеки, най-вече край фермите. Първоначално се следва маркировката с кафяв цвят, след това зелена и накрая червена. До разклона Тевно езеро/хижа Беговица е кафявата. Там тя тръгва към Беговица, а за Тевно започва зелена. Още едно уточнение – има два разклона на кафява със зелена маркировка, като в течение на описанието ще обясня кой за къде е. След излизането на Превала започваме да следваме червената маркировка.
Преходът тръгва на юг от заслон Спано поле по широк черен път – нетипично за планина като Пирин. След петнайсет-двайсет минутки сме на широка поляна при Арнаутските гробища. Тук за пръв път трябва да внимаваме за маркировката. Пътят продължава направо, докато ние тръгваме леко вляво. Там има един улей и пътеката се разклонява на две. По десния ръкав тръгва синята маркировка към Попина лъка и хижа Яне Сандански. Ние сме наляво, където най-ясният ориентир е един желон от зимната колова маркировка. Известно време вървим през иглолистна гора, слизайки. Излизаме от нея на широка живописна поляна като от приказка, с едно криволичещо поточе, течащо през средата, а на заден план се издига връх Мозговишки чукар (2612 м).
Тук отново трябва да внимаваме с посоката. Това е първият от двата разклона на зелена с кафява маркировка, за които говорих. Самият разклон има три възможности – направо, леко вдясно и най-вдясно. Направо върви най-различимата пътека, но ние не сме натам, защото стига до ферма. Леко вдясно е кафявата, по която сме ние, но трябва да се вгледаме по-добре, за да видим точно откъде върви пътеката. Най-вдясно се отклонява зелена маркировка към местността Попина лъка и хижа Яне Сандански. Няма табели, затова знайте, това не е нашата зелена маркировка.
Леко изкачване по отсрещния хълм ни води до обширна гола равнина с редки клекове навсякъде. Тук също може лесно да се изгуби туристическата маркировка, защото е нарядко и има пресичащи се пътеки. Коловата маркировка също е рядка, но и тя служи за ориентир. Десетина-двайсет минути след предния разклон идва този, на който вече трябва да се отклоним по зелената маркировка. Той е добре обозначен с табели и едва ли бихте се объркали. Все пак – наляво сме, докато направо продължава кафявият маршрут към хижа Беговица.
Оттук насетне вече става доста по-лесно за ориентация. Дори мога да кажа, че е много трудно да се изгуби пътеката и GPS трак може да не е нужен. Следва кратко и плавно слизане докато най-накрая стигнем до просторна живописна местност, през която минава река Башлийца. Ще видим и мост над нея, по който да я прекосим. След това започва постепенното изкачване към Чаирските езера в едноименния циркус.
Отначало пътеката върви между гора от клек. Има едно местенце, където трябва да се проследи маркировката, но в общи линии няма проблем. Мозговишкия рид отдясно става все по-величествен и най-накрая виждаме отблизо връх Мозговишки чукар, който през целия преход се набива в очите ни насреща. Постепенно клекът оредява и след около час след като прекосихме река Башлийца, сядаме за почивка край едно от Чаирските езера. За съжаление и то бавно се превръща в блато.
Когато сме готови, продължаваме към Превала – седловината отсреща, която свързва Мозговишкия рид и връх Превалски чукар (2608 м) и разделя Превалския циркус и циркуса Чаира. Заобикаляме езерото отляво, където следва ново плавно изкачване. Превала е нисък, погледнат от тази страна. Щом се качим горе, няма как да не отделим едни петнайсетина минути, докато успеем да затворим зяпналата си от тази красива част от планината уста. Пред нас са някои от най-величествените масиви в Пирин – върховете Газей (2756 м), Безименен (2838 м), Малък Полежан (2822 м), Дженгал (2729 м) и Валявишки чукар (2662 м), а под тях се гушат Валявишките и Превалските езера. По мои сметки (понеже не познавам тази група отблизо), връх Полежан (2852 м) се крие зад Малкия си брат.
Успеем ли да се отърсим от гледката, тръгваме по седловината надясно. Тук вече следваме червената туристическа маркировка, защото зелената слиза към Превалския циркус. Червеният туристически маршрути идва от хижа Вихрен през Типиците (2646 м) и върви между клековете по седловината към Мозговишката порта. Теренът под краката ни се променя и вече е по-каменисто. Портата, чийто праг трябва да прекрачим, се приближава все повече, а иззад нея се подава шапката на връх Каменица. Едва ли можем да пропуснем мястото, където да се отклоним към портата. Ясна пътека по една морена подсича отляво Мозговишкия рид и стига до нея.
Иззад тази тясна седловина има нова величествена планинска гледка – пред нас са застанали върховете Каменица (2822 м), Яловарника (2765 м), Зъбът (2686 м) и Куклите (2687 м). Ние продължаваме по пътеката, която подсича едната част от двуглавия връх Валявишки чукар от север. Криволичим по нея и не след дълго цялата Мозговишка долина се открива – спокойна и живописна. Още малко и достигаме до крайната цел на нашия маршрут – Тевно езеро и заслонът край него.
Оттук възможностите за продължение на прехода не са малко – изкачване на някой от съседните върхове – Каменица, Момини двори (2722 м), Валявишки чукар, Кралев двор (2684 м), Дженгал и др. Заслон Тевно езеро е на кръстопът на множество туристически маршрути и можем да избираме много други дестинации – към хижа Безбог, към хижа Пирин, към хижа Беговица, към хижа Демяница, към хижа Вихрен и т.н.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
