Подробна информация за маршрута
Към този GPS трак ще направя описание на кръговия маршрут до Страшното езеро в Северозападна Рила в посока часовниковата стрелка както следва: ЦПШ Мальовица – Йончево езеро – Страшното езеро – хижа Мальовица – ЦПШ Мальовица. Препоръчително е да се минава по този начин заради един опасен участък между Йончево езеро и Страшното езеро, който е по-проблемен ако се слиза по него. И който би се отразил на хора със страх от височини. Ще го опиша малко по-долу. За въведение ще вметна, че преходът е супер готин, разнообразен и превежда през прекрасния ландшафт на Мальовишкия дял на Рила.
Най-важното за кръговия маршрут до Страшното езеро
- Началната точка е ЦПШ Мальовица (Централна планинска школа в местността Меча поляна), до която се стига с автомобил.
- Маркировката е отлична през цялото време. Само трябва да имате предвид, че различните участъци е различен цвят – зелен, син, червен/жълт и пак син.
- Теренът е основно каменист и силно пресечен, с изключение на първата част до Йончево езеро.
- Питейна вода има на хижите. Все пак при нужда поточетата по пътя няма да ни оставят без глътка за повече от час и половина-два.
- Опасен участък има само на едно място преди Страшното езеро, а през другото време са типичните за всяка по-висока планина предпоставки да внимаваме – хлъзгане и контузия.
Кръговият маршрут до Страшното езеро може да се раздели на четири основни части:
- ЦПШ Мальовица – Йончево езеро (1:45 часа)
- Йончево езеро – Страшното езеро (1:30 часа)
- Страшното езеро – хижа Мальовица (2 часа)
- хижа Мальовица – ЦПШ Мальовица (1 час)
От ЦПШ до Йончево езеро
Преходът в тази отсечка е най-лек от целия кръгов маршрут до Страшното езеро, защото няма големи изкачвания, теренът е почвен и още сме със свежи сили. В този участък следваме зелената маркировка, която по едно време се слива със синята. И двете стигат до езерото. Началото на пътеката е пред хотел Мальовица и е указано с табела и маркировка.
Следва кратко изкачване по стръмна горска пътека и след това дълго време е почти без наклон. Скоро излизаме на ски-пистата и внимаваме да не хванем по пътя нагоре. Наляво сме! Навлизаме отново в гората, където вървим известно време и прескачаме няколко поточета. Следва още едно кратко изкачване около средата на тази част от маршрута, където гората оредява и разкрива първи гледки на север. Наклонът започва да намалява, докато накрая не се изправи изцяло. Вървим все така, докато пред нас се изпречи гъсталак от клек, който обаче е прорязан от пътеката. Само след няколко минутки излизаме пред Йончево езеро, където можем да направим първата почивка.
От Йончево езеро до Страшното езеро
Оттук започва по-тежичката част от кръговия маршрут до Страшното езеро. Наклонът рязко се увеличава, под краката ни е само камъняк, а накрая е най-трудното за целия преход. От Йончево езеро вече започваме да следваме синята туристическа маркировка, а зелената загърбваме, защото тя заминава към билото в посока хижа Мечит и заслон Кобилино бранище. Нашата пътека тръгва вдясно от езерото, но не покрай него, а още малко по-вдясно, където е и паметникът на художника Христо Йончев, чието име носи езерото.
Малко след паметника започва изкачването диагонално по десния склон на циркуса. Няма нищо опасно тук, единствено наклонът е по-голям. До половин час би трябвало вече да сме го превалили, за да излезем на просторна равна площадка. Тук е се открива първата ни гледка към поразяващите зъбери на Купените и връх Попова Капа. Трудно е на челюстта да си остане на мястото без да пада. Наистина, великолепна Рила!
Ходом си почиваме по равната повърхност, след което слизаме по една морена преди да започнем последното и най-проблемно изкачване по този туристически маршрут до Страшното езеро. При нормални климатични условия не е чак толкова опасно, колкото изглежда, но НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ. Основно проблем би имало при дъждовно време, защото скалите са гладки, сравнително стръмни, с голям разкрач и цепнатините за стъпване са тесни. Този участък се взима за няколко минути.
Цялото изкачване на склона е около половин час. Погледнато назад от горе се виждаше и Свинското езеро. Зад последните канари се показва заслон Страшното езеро. От другата му страна е едноименното кристално бистро езеро. А обграждащата ни обстановка – нещо великолепно! Ръбовете на циркуса са така назъбени и отблизо са още по-внушителни. Връх Попова Капа вляво и Малък, Среден и Голям Купен надясно от него. Веднага се сещаме за легендата, от която идва името на езерото, и наистина се замисляме колко страшно би било тук по време на черна гръмотевична буря.
От Страшното езеро до хижа Мальовица
В този участък от прехода започва слизането. Маркировката от Страшното езеро до хижата е два цвята – червена и жълта. Всъщност, има и колова. Надолу пътят е не по-малко внушителен, тъй като през цялото време отляво ни следва Мальовишкото било на планината. Първоначално има един сипест участък, който слиза до съседното езеро – Минералното езеро. То също е кристално чисто и синее невероятно. Оттам наклонът става по-полегат и се върви по-лесно, но пък доста често се минава по морени и други каменисти участъци. Между върховете Голям Купен и Ловница ще забележите няколко атрактивни нащърбени скали, който се казват Иглите. От дясната страна на Ловница, отпред вляво, е връх Камилата.
Минаваме по една морена покрай трето езеро, което остава от дясната ни страна, след което достигаме до клекове на един разклон, където ние сме към по-ясно очертаната пътека надясно. Вляво е маршрутът за заслон БАК. Ние продължаваме по нашия и загърбваме всички внушителни гледки. Оттук започва вървене из клекове, но пътеката е толкова често минавана, че е достатъчно широко. Когато излезем на една река, минаваща по морена, е хубаво да направим кратка почивка на краката, защото следва най-неприятната част – много стръмно слизане към хижа Мальовица. Не е опасно, но е голям бич за коленете и краката като цяло.
През клека надолу минава пътеката ни, която често се движи покрай стръмната река. Наклонът наистина е голям и това е втората причина, поради която казват, че е по-добре кръговият маршрут да не се прави в посока от хижа Мальовица. Наистина, голям наклон, голямо нещо. След двайсетина минути слизане наклонът се пооправя, но пък следват две морени. Най-накрая достигаме до хижа Мальовица.
От хижа Мальовица до ЦПШ
Някои хора си остават на хижата и на другия ден изкачват връх Мальовица. Но не и ние – връщаме се към началната точка. Тази част е много лека, но проблемът в нашия случай е, че вече умората е по-голяма, затова и не го пиша по-лесен от прехода до Йончевото езеро в началото. Пътеката надолу е много широка, но камениста, макар че встрани от нея вече е образувана тънка пътека с мека почва. Ако са ви се набили достатъчно ходилата, ползвайте. Няма много описание на тази част, освен че вече слизаме през гора и че има две чешми по пътя. След около 45 минути, максимум час, излизаме на широките поляни пред ЦПШ Мальовица, където завършва нашият преход. Това е Рила!
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
