Подробна информация за маршрута
Изкачването на връх Кутелка от Сливен по пътеката „По ръба“ е едно от най-вълнуващите изживявания в тази част на Стара планина, а и не само. Въпреки че тук е почти тройно по-ниско от първенците на Рила и Пирин, изживяването е сходно. Със своите едва 1084 метра връх Кутелка на пръв поглед не всява респект, но този маршрут съперничи по трудност на връх Мусала, а защо не и на връх Вихрен. Пътеката първоначално върви по красива долина. След това тръгва по атрактивен скален ръб. Не е като Кончето в Пирин, но също носи доза адреналин. Пътеката е много стръмна и през голяма част е скалиста и сипеста. Минава през скални прекатервания и шеметни стръмнини.
За това изкачване се изисква доста добра физическа подготовка, особено ако ще го правите със слизане обратно към Сливен. Вариант за пестене на сили е някой да ви чака с автомобил на пътя за Карандила, който минава близо до Кутелка. Изкачването по маршрута „По ръба“ не е препоръчително за хора със страх от височини.
Най-важното за маршрута до връх Кутелка „По ръба“
- Началната точка е близо до крепостта Туида в Сливен – на отсрещния бряг на реката. До нея се стига с автомобил и има широк паркинг.
- Маркировката е много добра. В първия участък, по долината, почти не се среща, но там няма къде да се сбърка.
- Питейна вода няма и единственият водоизточник е реката в началото. Запасете се, особено в лятно време.
- Теренът е предимно каменист и силно пресечен през по-голямата част.
- Открит/сенчест – голите и гористите участъци са горе-долу поравно. Най-тежката част е на открито.
- Опасни участъци има на три места. Смятам, че са напълно преодолими, но биха били сериозно препятствие за хора със страх от височини. Кратки са и ще ги опиша по-надолу в текста. Другите опасности са по-скоро от контузия по сипестите склонове и хлъзгави места във влажно време.
Не препоръчвам този маршрут за слизане, защото е много стръмен и пътеката е сипеста. Има риск от подхлъзване и контузия. Ако избирате изкачване на връх Кутелка от Сливен, най-добре да се качите от тук, „По ръба“, и да слезете през Бялата вода, например, която е от другата страна на Кутелка.
Маршрутът от Сливен до връх Кутелка „По ръба“ можем да разделим на четири, относително равни като времетраене части:
- По долината на Новоселска река (1 час)
- По ръба до Куминя (1 час)
- От Куминя до Ръкавичката (1:10)
- От Ръкавичката до връх Кутелка (50 мин)
По долината на Новоселска река до разклона за връх Кутелка „По ръба“
От паркинга се продължава по асфалтовия път направо към долината на Новоселска река. Отварям скоба, да не търсите жълтата маркировка, както е обозначено на картата (към септември 2021), защото само може да се заблудите. Към този момент в друга посока тръгва недовършена нова, която пресича незаличена стара, и е малко подвеждащо. Затова тръгвате към връх Кутелка по пътя, който навлиза в долината, без да гледате маркировки засега. Този участък е много лек и почти не се усеща изкачване.
Скоро пътят става макадам, докато накрая свърши край една къща. Интересно, но маршрутът изглежда, че минава през двора на къщата. Изкачва се от другата страна и излиза на горска пътека. Оттук нататък пейзажът е много красив. Движим се покрай самата Новоселска река, някъде я прекосяваме по мостчета. Имаше едно място, където се заобикаля скала по камъни по реката. Там не съм сигурен дали при снеготопене или дъждовната пролет нивото на водата не е по-високо.
Така вървим само направо, докато достигнем мястото, където започва синята маркировка за Синия вир направо. Това е точно на разклона за местността Мочурите, която е наляво. Ние продължаваме направо и почти веднага пътеката се разделя и хващаме левия ръкав. След още 20-30 метра прекосяваме река. Точно след нея вляво от пътеката за Синия вир излиза друга пътека, към която сочат табелки „Върло градище“, „Комините“, „По ръба“ и „Калето“. Има и ясна червена маркировка. До тук сме за близо 1 час.
По ръба през Калето до Куминя (Комините)
Следва най-трудната част от маршрута до връх Кутелка, която върви по широк скален гребен. Наклонът рязко се променя. От тук до горе е или стръмно нагоре, или стръмно надолу. Пътеката е силно пресечена и сипеста почти през цялото време, което допълнително затруднява вървенето.
След няма и 10 минути има разклон, където да внимаваме – наляво сме! След още 5 минути стигаме до първото препятствие. Това е една скала, от която трябва да се слезе. Тя е висока десетина метра и като цяло има къде да се стъпва, но трябва много да се внимава. Доста е стръмна, а гледката надолу – още повече. Честно казано аз тук не видях, че маркировката сочи към мястото за слизане и се озовах на двуметрова канара, от която скочих на сипестия склон. Това е другата ви опция.
Малко след това има още една скала, която този път трябва да прекатерим. Стръмна е, но на качване не представлява голям проблем. По-неприятна е за слизане. След нея продължаваме по-спокойно със същото изморително темпо. За сметка на това гледките започват да се отплащат все повече. След 45-50 минути по склона достигаме първата кота по маршрута – Калето. Следва назъбената канара Куминя, на който казват също и Комините, до който ни трябват още 10-15 минути. До тук сме за общо около 2 часа от Сливен.
Слизане по скалния ръб и изкачване до скалата Ръкавичката
При Куминя е третата, може би най-респектираща част от прехода. Погледната отгоре, следващият участък от маршрута изглежда притеснителен. Пред нас са едни назъбени скали, по които трябва да слезем, последвани от други (Ръкавичката), до които трябва да се качим. За щастие не е толкова страшно, колкото изглежда, поне за хора без фобия към височини.
Покрай скалата тръгва кратка пътека, дълга двайсетина метра и широка около метър. Наподобява Трионите в Рила в умален вариант. Ако се абстрахирате, че отляво е отвесна пропаст, всичко ще е наред. Следва стръмно спускане по скален улей, в който може да се провирате на заден ход. Ще се справите лесно, стига да нямате страхове. След този кратък участък, пътеката се разширява и се спуска стръмно надолу до малка седловина. Пътеката продължава, подсичайки следващите скали отляво (изток) и за кратко влиза в горичка.
Тук маршрутът ни до връх Кутелка „По ръба“ се пресича с жълтата маркировка за местността Мочурите. Много е важно да не тръгнете по нея, защото видимо по-широката пътека е именно натам. Внимавайте точно в края на дърветата, преди нещо като скална порта, вляво от широката пътека излзиа червената маркировка към Ръкавичката и Кутелка.
Оттук продължава стръмното изкачване, което се вие покрай скалите на голия склон. На места има по-стръмни сипеи, които обаче не смятам, че са проблем при внимателно преминаване. Скалата Ръкавичката вече все по-ясно придобива форма на ръкавица тип лапа. В един момент се обърнете назад, защото от тази перспектива Куминя изглежда много респектиращ и красив. Толкова, че да се зачудиш как си минал оттам.
Не след дълго гората „завзема“ маршрута. Това не изправя наклона, за наше съжаление. Най-накрая, след час и нещо от Куминя, излизаме над Ръкавичката. До тук сме за общо около 3-3:15 часа от Сливен.
От Ръкавичката до връх Кутелка
Тази част е технически лесна, но отново много изморителна. „Почивката“ ни, по равна пътека, е само 5-10 минути. Продължаваме напред и почти веднага излизаме на разклона за връх Кутелка. Трябва да напуснем червената маркировка, където вляво тръгва пътека, маркирана със зелен цвят. Има табелки, маркировката личи, а пътеката е ясна.
Слизаме до горната част на долината на Новоселска река, където вода в началото на септември нямаше. Това е събирателна точка на нашия маршрут с жълтия от Мочурите. Нашата цел вече е да следваме жълтата маркировка. Оттук мъката започва отново по стръмна горска пътека. След няма и 10 минути има разклон, където зелената продължава към връх Българка, а жълтата се отклонява наляво към връх Кутелка.
Скоро излизаме от горския пояс, където скалите отново вземат превес. Десетина-петнайсет минути след последния разклон излизаме на нещо като малка полянка на скалистия склон. Тук е важно да се оглеждаме, защото жълта маркировка има и направо, и наляво. Ние сме наляво и нагоре. След по-малко от 10 минути сме на връх Кутелка, откъдето ни се открива невероятната гледка, която чакахме общо 4 часа от тръгването от Сливен.
Варианти след изкачването на връх Кутелка „По ръба“
Препоръчвам да не слизате по същия маршрут „По ръба“. По-добре е да продължите от другата страна. Трябва да стигнете от връх Кутелка до пътя Сливен-Карандила. След това може да изберете да слезете до началната точка в Сливен през Бялата вода по този маршрут. Ако физическата форма позволява, може преди това да се изкачите до връх Българка, който е най-високият връх в Източна Стара планина. Той и е само на час в двете посоки от пътя Сливен-Карандила.
Друг вариант за продължение е преход до лифта в местността Карандила или хижа Карандила. Те са на 2:30-3:00 часа от тук. Ако го обмисляте като възможен по-лек вариант за връщане до Сливен, отколкото директно слизане пеша, не мисля, че има разлика. Директния вариант е само слизане, докато стигането до лифта има колкото слизане, толкова и изкачване.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
