Подробна информация за маршрута
Маршрутът за изкачване на връх Церия (1234 м) от село Чибаовци може да се нарече лек преход, подходящ за кратка разходка край София. Аз съм го изминавал при зимни условия, но маршрута с нищо не се различава от летния, освен с бялата покривка. И в двата случая се движим по едни и същи горски пътища. Затова спокойно може да ползвате описанието и за двата варианта, като ще опиша особеностите при зимни условия. Ако изобщо го хванете със сняг, тъй като първенецът на Мала планина (дял на Стара планина) е нисък и снежната покривка не се задържа задълго на него. Особено на фона на топлите зими напоследък, направо си е късмет да хванеш бял уикенд.
Началнта точка на маршрута до връх Церия е при първия ляв завой на пътя малко след изхода на село Чибаовци в посока град Своге. Маркировка няма. Движим се по широки горски пътища, които се следят лесно, като за всеки случай препоръчвам да имате GPS трака под ръка. На места пътищата се пресичат и човек може да се обърка. През влажните периоди на есента и пролетта, както и при зимно снеготопене, е много вероятно да е кално. Половината от маршрута минава през гора, а другата е на открито. Вода по маршрута няма. Опасни участъци няма.
При изкачване на връх Церия в зимни условия добавете 30 минути към времето за преход. Няма нужда от специална екипировка, стига обувките да са хубави, облеклото да е топло и непромокаемо. Все пак бих препоръчал да носите едни от тъй наречените градски котки, с малки шипове. Ако снегът се топи, а нощта стегне, може по някои наклони да е хлъзгаво. Дори да не е така, пак правят вървенето малко по-лесно.
Изкачването на връх Церия
Още в началото пътят се разклонява, като ние държим този направо, който тръгва негоре. Скоро влизаме в иглолистна гора и се движим в нея следващите 45 минути (1 час през зимата). Веднага щом излезем от нея, пътят се разклонява и ние трябва да поемем наляво. Следва вървене на открито сред обширна местност.
Насреща, съвсем леко вляво, е върхът със звучното име Циганка. Когато пътят достигне подножието му, се разклонява. Лявото разклонение тръгва нагоре към върха. Поемаме по него. Изкачването е кратко, след което имаме и кратко спускане. Пътят вие леко наляво и излиза на още една просторна поляна. Дотук общото време е около час и половина. Вече сме на билото на Мала планина. Лесно се забелязва (дори зимата), че през гората вдясно минава път. Тръгваме по него и сле 15-20 минути той ни отвежда до връх Церия. Макар върхът да е сред гора, малко встрани се открива панорамна гледка.
Тук ще отворя една скоба, която описва моето зимно изкачване. Преди него няколко дни поред валя обилен мокър сняг, който през нощите се заледяваше и трупаше нови тежки пластове по клоните на дърветата. В резултат, горите (най вече широколистните) бяха изпотрошени, а дърветата, които удържаха на натиска, свеждаха клони до земята, образувайки гъсти прегради. Именно в тази последна част беше почти непроходимо и само с голямо упорство достигнах до връх Церия. Но не го имайте като задължително през зимата, защото това бяха наистина специфични условия.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
