Подробна информация за маршрута
Маршрутът ни започва от центъра на село Добри дол и целта ни е връх Тичак, който е най-висок в Земенска планина. Преди да започнем е добре да уточним, че върхът е военна зона, което не ни позволява да стигнем точно до него. Освен това няма никаква маркировка и на моменти нямаме пътеки и трябва да можем да се ориентираме, за да не се изгубим. Препоръчително е използването на този GPS лог, за да не се залутаме. Въпреки това разходката е много приятна и си струва отделеното време. Половината път е през гора, а другата по открития билен път, а вода има само в началото, докато следваме една река.
Тръгваме по пътеката от Добри дол към връх Тичак, която минава покрай училището и една чешма от другата страна. Тя не е много ясна, но позволява да бъде следвана до определен етап. Малко след началото на прехода прескачаме едно поточе, и известно време го следваме, като придържаме от дясната му страна. Трябва да имаме предвид, че то беше доста непълноводно през пролетта, за това не сме сигурни дали през лятото или есента изобщо ще го има.
Постепенно започваме да набираме денивелация и поемаме по склона от дясната ни страна. Там започват първите проблеми с ориентацията, тъй като пътеката се губи из храсталаците, а единственото, по което се ориентираме са на места отрязаните клони. За да сме сигурни, че вървим в правилната посока, е нужно почти постоянно да виждаме отляво речната долина.
След известно вървене между храсталаците излизаме на стар дърварски път, който образува затревена пътека и ни ориентира добре нагоре. Наклонът, както през повечето време, е умерен и не би трябвало да имаме проблеми. Вървейки нагоре различаваме ясно основната ни цел – връх Тичак, който, обаче, започва бавно да се отдалечава от нас. Спокойно, така трябва да бъде, въпреки че и ние започнахме да се притесняваме по едно време.
Продължаваме още по-малко от километър, когато излизаме на широк черен път. Тръгваме по него наляво, а след още малко маршрутът ни излиза на основния път от гр. Земен към вр. Тичак. Поемаме по него наляво и така той се извива до самия връх. По едно време ние излязохме от него, за да ни стане малко по-планинско и вървяхме по чукарите встрани, които ни отведоха до паметника на загинали партизани от Земен.
И така, след около 3 км по асфалтовия път стигаме до бариерата на военното поделение, докъдето е разрешен достъпа. Оттук се вижда и най-високата точка на Тичак, върху която са разположени радиоапарати и други военни приспособления. Тук е и краят на нашия преход, а ние можем да изберем някои от другите маршрути за връщане – отново към Добри дол, както и към Земен.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
