Подробна информация за маршрута
Кръговият маршрут от хижа Рибни езера през върховете Възела, Жандармите, Шишковица и Венеца е един от най-красивите, но и най-тежките, които съм изминавал. По него се виждат повече от 10 езера, разположени в красиви циркуси и долини, както и язовир Искър. Всичко това е на цената на дълъг, уморителен и на места опасен преход. Може да отнеме повече от 9 часа дори на физически добре подготвени хора.
Най-важното за маршрута през Възела, Жандармите, Шишковица и Венеца
Този преход НЕ е подходящ за хора: без опит в планината; без физическа подготовка; със страх от височини; които нямат подходящи обувки; без GPS и способност за ориентиране; без планинска застраховка. Силно препоръчително е да не предприемате самостоятелно преминаване; да избягвате мъгливи периоди; да не го правите във влажни условия; да тръгнете по изгрев; да не го подценявате;
- Началната точка е хижа Рибни езера, до която се стига единствено пеша. Може и от местността Тиха Рила, като най-накрая ще добавя кратко описание, в случай, че решите да тръгвате от там.
- Маркировка практически няма. Само в началото се върви по маркирания маршрут за заслон Кобилино бранище и в края – по маршрута от хижа Рибни езера към хижа Грънчар и връх Мусала. Основната част е немаркирана.
- Питейна вода има в началото на този 9-часов преход. Ако изберете моя подход от GPS трака, малко преди средата се минава покрай горното Прекорчеко езеро.
- Теренът е разнообразен – на места почвен, на други скалист, на трети премесен.
- Открит/сенчест – преходът се движи изцяло на открито.
- Опасните участъци не са малко, предимно по(край) Жандармите и връх Венеца.
Можем да разделим прехода през Възела, Жандармите, Шишковица и Венеца на няколко части:
- От хижа Рибни езера до връх Възела (3 часа)
- От връх Възела до връх Шишковица през Жандармите (2 часа)
- От връх Шишковица до връх Венеца (1:30 часа)
- От връх Венеца до хижа Рибни езера (2:00 часа)
В горните времена не са включени по-дълги почивки.
От хижа Рибни езера до връх Възела
Първата част от прехода е изкачването до билото от хижа Рибни езера до връх Възела. Тръгваме по маркирания в червено маршрут за заслон Кобилино бранище. Той минава от източната страна (вдясно) на долното Рибно езеро. Първоначално има леко спускане, последвано от кратко изкачване и отново спускане до долината на река Маринковица. Някъде тук се появяват жалоните от зимната маркировка. Стигаме за близо час.
Следва най-голямото изкачване по маршрута. Продължаваме по маркираната пътека нагоре по склона на връх Маринковица. Разклонът за връх Възела е горе-долу на 50 минути от долината. От дясната ни страна има малко изворче, което пресича пътеката. Точно тук трябва да се отклоним по тясна и едва различима пътечка покрай изворчето. Назад се открива гледка към циркуса на Рибни езера, а вдясно дори се вижда Смрадливото езеро.
Тръгваме нагоре, а пътеката на места се губи. За ориентир използваме седловината насреща. Трябва да излезем точно на нея, което отнема близо половин час. Там отново откриваме пътека и тръгваме по нея право по билото. Пред нас се открива целият венец от върхове, по който минава маршрутът ни. Първият връх, който изкачваме, е безименна кота. Назад едва се подава Голямо Горнолеворчеко езеро, а от другата му страна е красивото Халовито езеро. В далечината се вижда и връх Мусала. Следващата дестинация е връх Възела. До тук са 45 минути по билото, 1:15 часа от разклона и общо 3 часа от хижа Рибни езера.
Слизането от Жандармите
Жандармите са най-трудната и опасна част от този преход. Трябва да се подхожда с изиключително внимание. Продължаваме по билото от връх Възела, докато пред нас се изправят скалните зъбери на Жандармите. В един момент по връхната част на билото има непроходим клек. Десният склон е много стръмен, скалист и опасен. Левият също е доста стръмен, но е една идея по-безопасен. Трябва да подсечем билото по него. Пътека няма.
Спускаме се съвсем леко надолу, като гледаме да държим сравнително удпоредна линия на билото. Трябва да достигнем стръмен сипей с почти бял състав на камъчетата. Аз лично се провирах през един гъст клек преди него. След него има скала и клек, така че няма как да продължим и тук е мястото за спускане надолу. Много се пързаля, така че трябва да се подхожда с изключително внимание.
По-надолу се вижда права линия, която изглежда като пътека. Всъщност, това е окоп, но така или иначе трябва да слезем до него. След него има още един кратък пасаж, където вървим напречно на стръмен склон, но няма проблем при внимателно стъпване.
Качването след Жандармите
След това тръгнах да следвам картата и предприех изкачване към билото, но ударих на камък (или по-скоро на клек). Малко по-напред опитах ново изкачване, но също се оказа непроходимо. На третия път се отказах по средата, защото клекът нагоре също изглеждаше непроходим. Но след това, погледнато отгоре, ми се струва, че е било правилния вариант. Включвам го в трака, за всеки случай. Ще забележите малко отклонение с точка „Опит“.
И все пак, този подход, който направих, ми се струва доста удачен и без никакъв риск. Продължих по сравнително равната долинка, точно по границата на насипите от камъни вдясно. Заобиколих едно възвишение и се озовах край горното Прекоречко езеро. Чудесно място за отмора, сигурно и безопасно. След него само има едно стръмно изкачване за 10-15 минути до билото, откъдето прецените. И накрая е финалното изкачване до връх Шишковица, което също е задъхващо. От другата му страна има още едно красиво езеро – Червиво езеро. Ако се вгледате, оттук се вижда язовир Бели Искър, който отразява насрещния склон и едва се различава.
По Жандармите се губи доста време, така че от Възела до тук може да отнеме около 2 часа. Приемам, че някъде в този участък правим по-дълга почивка (30 мин), тъй като сме около средата на прехода и умората след този пасаж се е понатрупала. Затова общото време от началото на прехода е 5:30.
От връх Шишковица до връх Венеца
Слизането е безпроблемно и предстои изкачване до първия от двата върха между Шишковица и Венеца, на които така и не разбрах имената. След Жандармите, това е следващият по-сложен и донякъде опасен пасаж. Най-важното е да знаете, че не трябва да тръгвате право по билото, а подсичате леко отляво. За щастие почти веднага започва да личи нещо като пътека, маркирана с каменни пирамидки. Ако следите зорко за тях, би трябвало да нямате проблеми. Има няколко стръмни места, но при внимателно преминаване, не следва да има проблем.
След десетина минути отново се качваме до ръба на билото. Пътеката по него е ясна и сравнително широка за безопасно преминаване. Гледките продължават да се менят с нови красиви картини. От лявата ни страна са Зеленовръшките езера, а отдясно вече най-отчетливо се виждат полупресъхналите Маринковски езера. Изкачваме първия от двата върха, продължаваме напред и лично аз подсякох следващия. Достигаме до връх Венеца за около 1:30 часа от връх Шишковица и общо 7 часа от хижа Рибни езера.
Слизането от връх Венеца
Слизането от връх Венеца е може би вторият най-опасен участък от маршрута, след Жандармите. Теренът е изключително пресечен, склонът е доста стръмен, а камъните не са от най-стабилните. Освен това има много каменни препятствия и липсва ясна пътека. На места горе-долу личи къде е ходено, на други има пирамидки, но не се следва лесно някаква определена траектория.
Слизането от връх Венеца до седловината между него и връх Йосифица отнема около 45 минути. Общо 7:45 часа дотук. Ако сте решили да изкачвате Йосифица и все още имате сили, добавете 1 час към времетраенето. Там има едно по-неприятно прекатерване, но щом сте изминали маршрута дотук, едва ли може да ви изплаши.
Финално слизане до хижа Рибни езера
Тракът е записан без изкачване на връх Йосифица. Вляво от седловината тръгва сравнително ясна пътека към равното. Тя ни води от дясната страна на ниското възвишение насреща. Съвсем скоро сме на разклона за маршрута от хижа Рибни езера към хижа Грънчар и връх Мусала. Вижда се горното Рибно езеро, скоро и долното. Вече няма как да се объркаме, слизайки по широката пътека, която криволичи надолу и освен това е маркирана в с червена маркировка. Общо от седловината до хижата е час, час и малко. Целият преход е около 9 часа.
Ако тръгвате от местността Тиха Рила
От Тиха Рила има пътека, която излиза на маршрута при долината на река Маринковица. Тя тръгва вляво преди сградата на кантон Тиха Рила. Не бие на очи, но е ясна и лесно различима. Около половин час наклонът е по-тежък. Първоначално се изкачва през гора, която в един момент оредява и се измества от клек. Преминава през пасище, което изглежда буквално като обор. След около 45 минути минаваме покрай разрушена постройка. След нея е разклонът с маршрута Рибни езера – Кобилино бранище, където поемаме наляво.
Не забравяй планинската застраховка! Застраховай се лесно и удобно за 5 минути без да обикаляш офиси! Твоята сигурност сега е на ниска цена Калкулирай цената тук
