Екопътека „Бели Искър“

Поради влизане в сила на новите правила за използване на Google Maps, може да има проблем с картата. Молим да ни извините, работим по отстраняването на проблема. Благодарим!

Възникна грешка. Моля опитайте отново. Достъпът до Вашите координати е отказан. Моля, позволете го, презаредете страницата и опитайте отново. Информация за локацията не е налична. Няма връзка или връзката с интернет е много слаба, за да се изпълни заявката. Моля опитайте отново. Неочаквана греша. Моля опитайте отново. Вашият браузър не поддържа тази функция
  • Категория: Екопътеки
  • Сезон:
  • Област: София Област
  • Планина: Рила
  • Начална точка: с. Бели Искър( 42.243629, 23.541435 )
  • Крайна точка: з. Бели Искър( 42.216119, 23.550296 )
  • Денивелация: 267 м1216 м - 1483 м
  • Дължина: 4.75 км
  • Времетраене: 2 часа
  • Информация: 21.01.2017
  • Източник: Панайот Толев
  • Маркировка:
  • Трудност:

Моля, имайте предвид, че голяма част от данните са неофициални, може да съдържат неточности и са предназначени за спомагателно, а не основно средство за ориентация при избор или провеждане на преход.

0м 0м 0м 0м 0м
Изтегли GPS трак Навигирай Добави в планове Добави в Посетени Нощувки наблизо Места наблизо

Подробна информация за маршрута

Разходката край река Бели Искър по едноименната екопътека е едно много живописно изживяване. Щом в безкрайната белота на зимата, в която я посетих, беше толкова завладяваща, мога да си представя какво е през зелените летни дни. Пътеката криволичи ту на единия, ту на другия бряг на реката, движейки се през цялото време на метри от пътя, а на моменти и по него. „Прескачането“ от бряг на бряг става по няколко малки и 8 големи именувани моста – Синия вир, Изгрев, Двата камъка, Тис, Дългия, Бор, Арамлия и Суаро.

Началото на екопътека „Бели Искър“ се намира на около 2.5 км южно от село Бели Искър и до там се стига спокойно по асфалтов път. Аз правих прехода след доста снеговалежи и пътят беше добре почистен, макар не до асфалт и не опесъчен. Предполагам, че го чистят постоянно, защото води до важен вододаен обект – язовир Бели Искър. Маршрутът е почти водоравен и денивелацията не се усеща, освен към края, където има 200-300 м. изкачване. На места теренът е каменист и почти през цялото време движението е в гора – идеално за горещите летни дни. Маркирана е със синя боя, която е начесто и се следи лесно. Ще спомена, че не е стандартната туристическа маркировка с бели ивици и синьо по средата, а просто една синя лента. Места за отдих има на всеки две крачки, така че няма нужда да се притеснявате от умората. Затова и не съм ги записал като точки от маршрута. Общата дължина е малко по-малко от 5 км, което включва маршрута до заслона, плюс прехода по отсечката до наблюдателната площадка от другата страна на пътя. За да се върнете до началната точка, трябва да вървите обратно по асфалтовия път около 2.5 км.

Още в навлизането в долината на река Бели Искър можем да се удивим от величието на Рила. От двете ни страни се извисяват отвесните стени на долината, високи иглолистни гори са покрили планинските масиви, а реката бодро шумоли по пътя си към Самоковска котловина.

Екопътека „Бели Искър“ е обозначена с информационни табели, които едва ли бихте пропуснали. Първата е в началото, край първия мост – Синия вир. Живописната гледка от него ни грабва моментално и нетърпението да изминем цялата дължина се засилва. Интересното е, че пътеката преминава ту на единия, ту на другия бряг, а почти през цялата останал част се движи през гората. Не би трябвало да има никакви проблеми за малки и големи, опитни и неопитни. Маршрутът завършва край един заслон след гората, който е близо до последния осми мост. Когато излезем на главния път, вървим стотина-двеста метра назад, където ще видим отклонение към пътека, където следва малко изкачване, където е изградена панорамна площадка, от която да се насладите на живописната долина.

От моя зимен опит ще спомена, че за изминаването й са нужни 3.5-4 часа спокойно ходене при мокър сняг (при сух и лек може би ще е по-малко). В началото екопътеката е сравнително леснопроходима. Имаше доста обилни снеговалежи в седмиците преди прехода, но въпреки това тук снежната покривка не беше много дълбока. След километър-два започват да се появяват разни преспи, а още малко по-късно започна една относително постоянна дебелина от около две педи. Имаше и един момент, когато маркировката се изгуби край оголените части от гората за електропреносната мрежа. Предполагам е имало такава на камъните под снега, но там беше навяло и се газеше над кръста, докато се премине от другата страна на ивицата. Оттам насетне всичко си е както преди. Чак към края на маршрута, по изкачването на заслона има пак няколко места с преспи около кръста.

Не забравяй планинската застраховка!Имаш 10% ОТСТЪПКА с промо код TRIPSJOURNAL от застраховка Парана – най-удобната туристическа застраховка!
Активираш, когато ти потрябва, без да ходиш до офиси. Купи ТУК!

Места наоколо, които да посетите

х.Ястребец – вр.Алеко – вр.Безименен – вр.Мусала (по билото) хижа Ястребец – хижа Мусала к.к.Боровец – хижа Мусала – връх Мусала к.к.Боровец – хижа Ястребец /с лифт/ – връх Мусала к.к.Боровец – хижа Мусала к.к.Боровец – хижа Чакър войвода хижа Мусала – връх Дено Мусаленския венец – от изток на запад

Версията на Вашия браузър е прекалено стара.
Моля, актуализирайте го или изтеглете друг браузър от тук.